The Real Life Of One Girl

Дали ако едно момиче,което твърди,че любовта е на светлинни години от нея и замине да учи надалеч,ще може да открие любовта?Дали едно момче,което само гледа как да води нормален и спокоен живот може да се влюби в едно буино момиче?Дали те двамата ще могат да бъдат заедно или и двамата ще се карат постоянно?Дали ще могат да се засмеят и да се погледнат,без да очакват другия веднага да го нападне?Дали ще се предадат на чувствата си или ще ги скрият от другия за негово добро!Дали наистина се обичат или са просто поредното увлечение на другия?Ами вие ще разберете сами... 

Денят в който започва нашата история бе не много отдавна.В Лос Анджелис започваше новата учебна година и в едно от най-елитните училища в града се събираше новият клас от 12 а.Оказа се,че в класа преобладават момичетата,което много зарадва нашата главна героиня.Клаудия Кардинале бе младо момиче,което се местеше от Нашвил,Тенеси в Л.А.,само заради по-доброто образование и мястото,което искаше да получи в обществото.Клаудия бе младо красиво момиче,със хубаво тяло и пленителна 100- каратова усмивка.Удивително пъстри очи,които не можеха да се определят дали са точно кафяви или зелени.Имаше дълга до кръста кестенява коса,която почти винаги бе леко къдрева.Денят в който бе откриването мина учудващо нормално.Тогава го видя за първи път и момчето не и направи никакво впечатление.Поне докато не тръгнаха да говорят на другия ден.Името на момчето бе Джеймс Съмърс.Бе с черна коса и черни очи.Личеше си,че спортува,защото бе доста по-висок от Клаудия.Минаха няколко дни,докато не дойде срядата в която не се случи всичко.Денят започна нормално,поне докато Клаудия не започна да се кара с Джеймс.

-Пак ли бе?!То вече е ясно защо си толкова висок!-каза Клаудия иронично и се засмя.

-Ехо,аз раста Клаудия!Нормално е да се храня толкова често!-Джеймс веднага я скастри.

-Да бе,значи тая височина не ти стига,та искаш още да растеш!-Клаудия се засмя.

-Съгласен съм с Клаудия братле,днес се храниш за...- Ник се замисли.- И аз не знам за кой път!

-Абе на вас какво ви пречи колко се храня!Наистина ставате досадни!-смъмри ни той и в следващия момент Ник му взе питието.

-А знаеш отлично аз кака мразя да ми се карат!-и побягна.

Така спокойно минаха 2 часа,докато от никъде докато Клаудия  говореше с Рони,една нейна приятелка,Ник мина и нарочно бутна Клаудия.Тя се обърна и го погледна с гаден поглед.

-По-добре да не го правил Никълъс!

Ник само погедна стреснато Клаудия и тръгна да бяга.Зад себе си и двамата чуха гласа на Джеймс.

-Бягай Ник!Бягай!-чу се да вика Джеймс,но Клаудия и Ник вече се гониха по коридорите.

Така,след една безуспешна обиколка на училището,в която Клаудия на няколко пъти щеше да хване Ник,тя не успя да го хвани и се наложи да се помирят и да се върнат в стаята,защото часът щеше да започне.

     В началото на междучасието се оказа,че скъпите Джеймс и Ник са взели двата пръстена на Тейлър.Естествено се започна борба на живот и смърт,за да се върнат пръстените...

Опасна игра

                                                                          І-ва глава

Ново начало

Ух,вече мразя ваканцията.О,здрасти,вие не ме познавате,нека първо ви се представя.Името ми е Александра Реас на 18.Тази година завърших или по-точно преди няколко месеца и съм приета в Калифорнийския унивеситет в Л.А!Леле Л.А!!Да,да,това бе мечтата ми,да уча там.Така де,нищо не ме терзаеше,че ще замина,никаки чувства на носталгия,никакви чувства ва тъга!Чувствах се направо супер!През този месец и половина откакто съм записана не съм спряла да се чудя какво ще е в колеж.До миналата вечер.Стоях на тересата ми и слушах песента на Деми Ловато „Не е прекалено късно” от Рок Лагер 2 и си мислех за всичко,което оставях в Тулса.Приятелката ми,семейството ми,стаята ми и още много други неща.Незнайно защо заплаках.Пеех заедно с Деми и сълзите ми се стичаха тихи и безмълвни.Дали не направих грешка?Дали не трябваше да остана в Тулса,да си намеря работа и да продължа напред?Нощта бе гореща и задушлива,нормално бе края на Юли и жегата бе непоносима.Сълзите ми неспираха да текат.Осъзнах,че съм била на кръстопът и сигурно съм поела по грешния път.Хвълях се в дълбоки води.В Тулса бях всеизвестна със знанията си и с успехите ми.Всички ме познаваха.Дори тези,които и аз не познавах!Тулса бе родния ми град и чак сега осъзнах,че го обичам много.Бях захвърлила всичко,което бях градила през тези години,бях го унищожила с един замах.Загърбавх миналото си,всичко което бях преживяла.Всички сълзи с класа ми,целия смях и викове на госпожите.Бях разрушила всичко!Терзаех се дълбоко и не спирах да плача.Бях се хвърлила в ръцете на лъва.Отивах там където можеше да се срещне всичко.Хвърлях се в ръцете на лукса,парите и опасността.

Песента свърши,аз станох и си легнах.Думите,които бях казала бяха верни,дори да не ми се искаше да са такива.Бях разрушила всичко в Тулса,бях загърбила миналото и се бях хвърлила в ръцете на лъва.

                       Хората казват,че утрото е по-мъдро от сутринта и наистина се оказа такова!Като изключим,че майка ми бе започнала да чисти у дома и ме изтормозиха цял ден нагоре-надолу!Направо чист ужас!Отиди до магазина,отиди до мазата!Охххх,искам да отида в Л.А!Там поне ще си уча и никой няма да ме закача!

Така де,майка ми не се спря цял ден,а баща ми замина за Тенеси при баба ни за няколко дни,за да им помага с фермата.И ето ме мен,откачената им 18 годишна дъщеря си стои в стаята и пише поредната песен,която ще остане не композирана,поради простата причина,че изобщо ама ИЗОБЩО не съм на „ти” с музиката!Стискам огромни палци да се открие някой който да композира песните ми.И май така и ще си стискам палци.Скуката ме бе обзела напълно!Не напротив-имах доста работа.Освен,че трябваше да довърша тази песен,която пишех в момента,трябваше да направя и превода на старата песен и на тази песен.Ами да,правя преводи на различни езици,за да не умра от скука,Ето за това казах в началото,че намразих лятната ваканция!!!В YouTube нямаше никой на линия,нормално бе събота и всички бяха изчезнали към морето,а аз си стоях като последната загубенячка у дома и пишех!В Facebook и Twiter бе същото.Нямаше никой с който да си ударя някой разговор.Пълна скука за съботен ден.Уф,след малко ще нося вода на майка ми да мием терасата.Пощуря с това чистене.Ето отново слушам песента на Деми и съм на път да се разплача!Защо трябваше да бъда толкова глупава и да зарежа всичко?!Не,защо трябваше да разруша всчико?!Сякаш откакто ме приеха се очуждих от всички-от приятелката ми,от семейстовото ми,от роднините ми.Единствено в интернет намирам търсеното спокойствие и в писането на песни.Съучениците ми твърдяха,че не съм наред и че,трябвало да правя всичко нормално като другите тийнейджъри.Пазаруване,ходене по партита и др.Но аз не бях обикновено момиче.Обичах да пиша песни,да се ровя в двигателите на колите и моторите и да чета фантастика и научни статий!Знам каво ще си помислите „Александра е пълна откачалка!Напрво умопобъркана!”Е да,може би сте прави!Но не съм и умопобъркана!Тогава май трябва да съм в лудницата.Братовчед ми от Л.А. твърдеше,че ще ми хареса града.Каза,че съм щяла да си намеря много приятели и съм щяла да кисна по търговските центрове,ама нямаше да е така.Категорично!Уроците ми щяха да са ми предостатъчно!Така де и свако ми вика,че съм щяла да си намеря гадже.МОЛЯ?!НЕВЪЗМОЖНО!!Любовта е на светлинни години от мен!Не категорично нямам намерение да се влюбвам,камо ли пък да хлътвам по някого!Оу, да,забравих да ви кажа,че съм приета в английската паралелка с литература!Толкова много си мечтаех да съм там.Ау да,щях да забравя да ви спомена,че едва ли не не подскочи до небето от радост когато разбрах,че съм приета.Едва не искарах ангелите на майка ми с моите писъци.Искам само да знаетече това което ще чуете от тук нататък е моят живот в Л.А!Моят рай и моят ад!Там се сблъсках с лукса,парите,изтънченоста и един човек,който не трябваше да допускам в живота си.Той преобърна живота ми като торнадо,преобърна го на 360 градуса,промени ме коренно и ме превърна в това което съм сега.От части съжалявам,че го срещнах,първоначално го мразех и обичах да го дразня!Ненавиждах го!Бе толкова различен от мен,нямаше начин да се вмести в моя живот!Докато не разбарх истината за него.Тази жестока истина преобърна живота ми.Накара ме да направя най-голямата глупост в живота си и да загърбя миналото ми,да го забравя!Той ми показа какво е истинскя живот,в малките улички и в луксозните квартали.Какво е да живееш нощем,хората да те гледа с обожание.Какво е да си някой в големия град.Той ме пое и омразата ми се изпари.Той се превърна в мой учител и мой господар.Той ме превърна в принцесата на Л.А!Без да осъзнавам се сбилижих с него,а не трябваше.Бях с него и в болка,и в тъга,и в щастие.Превърнах се в любимата му приятелка,макар че,бе на моите години,бе видял много повече от мен!Беше изстрадал много повече от всички,които познавах!През деня беше един,а през ноща друг!Това ме побъркваше.Той си позоляваше да тормози всичко и всички,изкарваше си гнева на тях,но така и веднъж не посегна на мен.Сякаш бях различна.Никога не ми посегна,дори не ме и обиди,а в колежа не спираше да ми вика.Побъркавх се!Всяка вечер когато се видехме започвахме със скандал,който винаги започвах аз!А той винаги ме успокояваше.Името на този човек бе Даниел Мендес,или така поне го познавах през деня.Истинското му име ще запазя в тайна и когато дойде времето ще разбере истнското му име.Ако знаех какво ще ми се случи в Ел Ей,нямаше да отида там!Това,което ми се случи и това,което видяха очите ми,не го пожелавам на никой!Сигурно се питате,защо нарекох Ел Ей и рай...С течение на времето ще видите.Време е да чуете моята история.

                                                                    VI глава

Алексис Виляниуела отвори бавно очи и погледа към белия таван.Извезнъж осъзна,че се намира в болнична стая.Погледна към прозореца и видя,че с гръб към нея стоеше Катерина.Лекси нямаше много сили за това продума слабо:
-Кат...
Щом чу тези думи Катерина се обърна.Алексис остана като замръзена от това,което видя.Очите на Катерина бяха червени,подпухнали.Явно бе плакала доста. Личеше се,че не спала от няколко дни.Лицето `и бе бледо.Тя се приближи до Алексис и `и каза нежно:
-Хейли,миличка ти се събуди.
-Кат...-след тези думи Лекс се закашля.-Какво се случи?..-попита съвсем слабо Лекси.
-Когато пристигнахме те открихме в бъзсъзнание.Алехандро беше мъртво пиян и двамата ви доведохме тук...Хейлс,Алехандро удари ли те?-попита разтревожено Катерина
-Да...-отново момичето се закашля.-Веднъж по лицето и ме срита в корема...-отново се закашля.-Защо???
-Лекарите откриха,че не е само едно сритване.Изглежда когато си била в безсъзнание те е ритал още няколко пъти.Заради каталепсията си изпаднала в безсъзнание.-обясни `и тъжно Кат.

-От колко време съм тук???-попита Хейли
-От 3 седмици.Лекарите се притесняваха,че си в каталептичен сън,заради ударите може и да не се се събудиш скоро,но ти се оказа силна.Ще отида да им кажа,че си будна.-каза `и Катерина и излезе.

Алексис не чувстваше нищо.Само дълбоката болка в сърцето си от това,което и бе причинил Алехандро.Тя си каза наум:
-Ще го съсипя.Ще си плати за това,което ми причини.Ще си плати скъпо.
докато си мислеше лекарите дойдоха.Прегледаха Лекси и казаха,че е много по добре,за това ще я престят в друга стая.4 дена след като я преместиха,приятелите `и я посетиха.
-Как си Лекси?-попита я Лиам.
-Ммм...Добре...Макар,че все още съм отпаднала...-отвърна усмихната.
-Може ли да поговорим насаме?-попита я Ана.
-Да.Моля ви излезте.-помоли ги Лекс.
Всички излязоха и Лекси я попита:
-За какво искаш да говорим Ани?

-Първо искам да ти кажа,че съжалявам.Аз съм виновна за това,което се случи...-започна да обяснява Ана-Мария.
-Не си виновна ти.Естествено,че трябваше да ми се обадиш.Аз съм ти приятелка.Алехандро е виновен за всичко.А между другото как е той?-прекъсна я Алексис и я попита.
-Съсипан е.Постоя една седмица в болницата.След като разбра какво ти е причинил пожела да те види,но ти все още бе в реанимацията и Кат ти бе придружител,и не го пуснаха.След като го изписаха той се затвори.Не иска да говори с никого.Живее ден за ден.Управлява компанията,но не е така спокоен както бе преди.Постоянно пита за теб и когато му кажем,че не си се събудила отново се натъжава.Мислех да му се обадя да му кажа,че си будна,но първо реших да те попитам-разказа `и тъжно Ана-Мария.
-Не му казвай,че съм будна.Нека си мисли,че още спя.25 е след 1 седмица.Тогава ще се появя.Нека да съжалява още малко за това,което ми причини.-каза ядосано Лекси като се опита да стане.
-Хейли какви ги вършиш.Успокой се.Недей да ставаш.-нареди `и Ана.

-Добре,но извикай лекаря да го питам нещо.-помоли я Алексис.

Ана-Мария извика лекаря.Лекси го попита как е и той и каза,че се възтановява много бързо и на 23 ще я изпишат.Алексис се съгласи и затвори очи.
Мина едната седмица и дойде дългоочаквания 25.Алексис бе движила нещата дори и от болницата,за да може всичко да бъде перфектно изпипано до последната подробност.От 2 дни бе изписана и тази вечер бе много синволична за нея защото Алехндро щеше да види,че тя е будна и в отлично здраве.

След като излезе от банята видя,че часа е 17:30,а приемът бе в 20:00.Фризьорката,маникюристката и гримьорката пристигнаха заедно и започнаха да се грижта за Алексис.

За 2 часа,момичето бе готово.Избра искряща червена рокля,с любимите `и червени обувки.Прическата и бе проста,но пасваше перфектно..Преди да тръгне се обади на Ана.
-Ани,нали Алехандро ще дойде?-попита Лекс развълнувано.
-Да,не се безпокой всичко ще бъде наред.-каза приятелката `и и затвори.
Черната лимузина взе Хейли от дома `и.Момичето нареди да я спрат пред задния вход,за да не я види никой.Естествено папараците я причакваха и там,но тя нямаше нищо против.Нареди на шофьора да спре и тя слезе.Щом слезе всички фотоапарати защракаха.Бе обсипана от милиони въпроси и най-важният,който и зададоха е:
-Ще останете ли да живеете в Л.А.?

Алексис не се поколеба,а каза:
-Да вече ще живея тук.-и влезе през задния вход.
Още щом влезе взеха палтото `и  и казаха:
-Госпожо Виляниуела,точно на време.Откриване започва след минута.
Алексис се спря пред едно огледало и се погледна.Беше перфектна,както винаги.Естествено,нали бе Виляниуела.Докато се оглеждаше в огледалото чу глас.
-Скъпи гости, дами и господа.Добре дошли на откриването на новия хотел на компания „Шест звезди”...
Алексис тръгна към стълбите по които трябваше да слезе и изчака да съобщят името `и.
-А сега ще ви представя жената,която създаде този хотел.Моля за вашите аподисменти за Алексис Виляниуела.
Докато слизаше всички погледи бяха впити в Лекси.Особено този на Алехандро.Той я гледаше как слизаше по стълбите усмихната.Сърцето му заби невероятно силно.Алексис бе поразително красива и той още повече се влюбваше в нея.Тя застана пред микрофона и каза:
-Благодаря на всички,който сте тук тази вечер.Както знаете това е първият хотел,който откривам след смъртта на съруга ми.Това е много важна крачка за мен,защото в този хотел съм вложила всичикят си труд.Обещавам ви,че тук ще си прекарвате прекрасно.Благодаря,че присъствате.А сега ви каня на един коктейл по случай откриването.-покани ги нежно тя и се отправи към балната зала на хотела.

Всички тръгнаха след нея и влязоха в балната зала.Така коктейлът започна.Естествено имаше двойки,който не спираха да танцуват и такива,който не спираха да говорят.Лекс отиде на най-отдалечената маса,защото искаше да е сама,но след малко дойдоха и приятелите `и.
-Хейлии,беше невероятна реч.Браво.И хотелът е прекрасен.

-Благодаря ти Кат.Благодаря на всички ви,че сте до мен.-каза им Лекси и се усмихна.
-Няма защо да ни благодариш.-каза `и Логан и се усмихна.

-Другата седмица правя маскен бал у дома.Надявам се,че ще дойдете.-каза им Лекси с усмивка на лице.

-Там сме.-казаха и четиримата в един глас и се засмяха.Алексис се засмя с тях.

Смехът добре и се отразяваше.Поне не усещаше болката в сърцето си докато не намери погледа на Алехандро.Погледите им се срещнаха и болката в сърцата и на двамата се върна.Болка,която се получаваше само от една дума.Любов.Любов,която не смееха да си признаят,но съвсем скоро щеше да им се наложи.Докато Алексис бе умислена,усети че някой я покани на танц и не отказа.Двамата затанцуваха.Едва тогава когато момчето и проговори,тя се върна на земята.
-Прощаваш ли ми Хейли?-попита я несигурно Алехандро.

-Алехандро?-след това тя го погледна прегърна го и му прошепна в ухото:
-Не...Този път няма да бъда толкова глупава да ти простя...Ще те съсипя...Ще си платиш скъпо за това,което ми причини...Сещаш ли се какво ми каза когато ме преби?Със сигурност не.Е аз ще ти припомня.Каза ми,че ще си платя скъпоАз си платих прескъпо.Е и аз ти казвам отново.Ще си платиш скъпо за всичко,което ми причини.-след това се измъкна от пргегръдката и си тръгна.
Алексис не изчака лимузината,а си взе едно такси и каза адреса.

Таксито спря пред имението.Виляниуела слезе,плати на шофьора и се прбра.Качи се в кабинета си,взе телефона и набра някакъв номер.
-Добър вечер,къщата на Питър Пиърс?-попита делово момичето.
-Да, с кого да ви свържа?-попита иконома.
-С господин Пиърс.-нареди Алексис.
След 2-3 минути се чу мъжки глас.

-С кого говоря?
-Пит.Алексис Виляниуела се обажда.-отвърна приятелски Лекс.
-Алексис от кога не сме се чували?!С какво мога да ти бъда полезен?-попита я любезно Пит.
-Другата седмица ще давам маскен бал по повод откриването на моя пръв хотел.Би ли ми подготвил някаква рокля?-попита делово момичето.
-За теб винаги.Каква рокля искаш?Нещно пищно или семпло???-попита Питър.
-Нека бъде по твой избор.За мен няма значение.Нека и цветът бъде по твой избор. Сигурен ли си,че до една седмица ще е готова?-попита разтревожена Алексис.
-Няма проблем.Вече имам идея и материали.Ще започна още тази вечер,не се безпокой.Щом ще си домакитя трябва да бъдеш неутразима.-каза и Пит и се засмя.
-Да прав си.Значи до няколко дни да очаквам да ми се обадиш?-попита го Лекс.

-Да.Добре,че ми се обади.Нямам никаква работа.-отвърна той лукаво.

-Аз винаги съм насреща.Ти все още ли си Л.А.?-попита спокойно Лекс.
-Да.Радвам се,че се чухме.Приятна вечер Лекс.-отвърна `и приятелски Питър.

-И аз.Приятна вечер.До скоро.-отвърна му Алексис и затвори телефона.Вече бе започнала с организацията на бала.Първата стъпка бе приключена.Погледна към часовника.Бе 21:15.Да,все още бе прекалено рано,за това слезе до кухнята да си вземе нещо за хапване и да се качи при рояла.За щастие нямаше никой от прислугата и тя си взе едно пакетче чай и чаша гореща вода и се качи при рояла.

Да,определно имаше нужда за посвири малко,за да се отърси от болката и засвири любимата `и песен.Изведнъж спря.Това беше песента,която бяха пяли двамата с Алехандро преди месец.Спомни си радостта,която бе изпитала.Спомни си очите му,които я гледаха.Неусетно една сълза се търкулна по бузата `и.Последвана от друга и после от още една.Неусетно Лекси заплака.Сълзите `и се стичаха тихи,безмълвни.В тези сълзи се криеше болката на Алексис.Болката от това,което и бе причинил Алехандро.Мразеше се за това,което се случваше с нея.Мразеше чувствата,които изпитваше към него.Момичето стана и седна на пода до прозореца и продължи да плаче безмълвно.Очите `и бяха впити в градината.Все още бе с роклята,за това стана отиде до спалнята си,облече нещо удобно и излез в градината,за да помисли за нещата.

V глава

Естествено когато слязоха момчетата все още ги нямаше.Момичетата се нстаниха на масата,а Алексис нареди да им сипят по чаша червено вино.След половин час на вратата се позвъня.
-Alexandra, je vais ouvrir.-провикна се Алексис и стана да отвори.

Пред очите на Алексис се интересна гледка.Трима мъже държящи по един огромен букет.

-Ти сигурно си Логан.Ани ми е говорила много за теб.Моля,заповядай-покани го Лекс като му стисна ръката.

-Най-сетне да се запозная със Алексис Виляниуела.Вие е ста мой кумир,госпожо-каза `и Логан,докато си стигаха ръцете.
-За мен е също много прятно да се запознаем.Заповядай.-покани го Лекс във всекидневната.
-Лиам.Приятно ми е да се запознаем.Наистина сте толкова известен колкото мен в Европа.-каза Лекси като си подаде ръката да се ръкостиснат.

-За мен също е голямо удоволствие да се запозная с вас принцесо-отвърна `и с усмивка на лице Лиам.

-Заповядай-покани го Алексис във всекидневната.
-За мен също е чест да се запозная с вас принцесо-пристъпи напред третият мъж.

-Алекс,моля те.Тази сутрин бе в нас.Не знаех,че не се познаваме-отвърна засмяна Алексис.

-Заповядай.-момчето `и подаде огромен букет от червени рози..

Сладостният мирис обгърна Лекс и бе толкова силен и опияняващ,че на момичето и се зави свят и залитна.Алекс я хвана.
-Хейлс,добре ли си?-попита я радтревожен Алехандров.
-Да,просто мириса на рози е толкова опияняващ,че ми се зави свят.-отвърна тя леко отпаднало.
-Заповядайте господин Мендес.-покани го момичето,след като се изправи.

-Ще ми бъдете ли дама тази вечер госпожо Виляниуела?-попита я лукаво Алехндро.
-Не бих отказала.-каза тя нежно и пое ръката му.
Двамата влязоха във всекидневната.Очите и на четиримата им приятели бяха вперени в тях.В очите на Ани се откриваше радост от това,в очите на Катерина това,че Лекс после ще `и дава обяснение.В очите на момчетата се откриваше явна завист,че с Алехандро се държат за ръце.
-Радвама се,че всички сте тук тази вечер-заговори с благ глас Лекси-Поканих ви всички,за да ви съобщя една много важна новина,но първо нека да седнем и да ни сервират.-след тези думи всички се настаниха на масата.
-Alexandra Francisco, Marie, s'il vous plaît servir le dîner.-нареди Лекс и след малко започнаха да им сервират.
След като им сервираха Лекси им каза:
-Така,както ви казах съм ви събрала,за да ви съобщя нещо много важно.
-И какво е то Лекс?-попита нетърпеливо.

-Ъм...Обсъдихме го с Алехандро...

-Да не би да се жените?-прекъсна я изненадано Катерина.
-Не.Не ме разсмивай Кат.Аз и Алекс да се женим?!Не.Въпросът е друг.Обсъдих го с Алекс и се реших.-последва кратка тишина.-Ще си осиновя дете.
Последва гробна тишина.Всички я гледаха ококорени,без Алекс,който вече знаеше новината.След дълго мълчание Ана-Мария продума:

-Ти чуваш ли се какви ги говориш Алексис?!Та ти си...
-Какво съм Ани?-прекъса я Лекси,а в очите се четеше хладнокръвие.
-Прекрасна за майка-отвърна спокойно Ани.
-Ани,Кат бихте ли дошли с мен да ми помогнете?-попита ги хладнокръвно Лекси.
Двете момичета кимнаха незабележимо и станаха.Алексис ги заведе в една стая и след като затвори им заговори с равен тон:

-Какви ги дрънкаш Ани?!Щеше да изръсиш,че съм болна?!Малко внимавайте какво говорите тази вечер,моля ви.Вие сте ми двете най-добри приятелки,не искам да ви загубя.
-Хейли,наистина ли искаш да имаш дете?!Това е голяма отговорност.-започна да я увещава Катерина,но Ани я прекъсна.
-Съжалявам за това,което стана преди малко Хейл.Но Кат е права.Наистина ли искаш дете?
-Момичета вече съм го обсъждала с Алекс.Той е съласен.Казвам ви,болестта ми няма да ми попречи да отглеждам дете.-каза им умолително.-И бих искала вие да сте кръстници на това дете,ако сте съгласни.

-Да,определено сме съгласни.-отвърнаха двете момичета в един глас.
Лекси се засмя и трите се върнаха във всекидневната.Вечерята мина прекрасно и накрая на вечерята Алексис стана,отиде до някакъв шкаф и извади 5 плика.Подаде го на всеки един от гостите си и им каза:

-Това са покани за откриването на новия ми хотел.Бих се радвала всичкида присъствате.

-Кога ще е откриването?-попита заинтересуван Лиам.
-На 25 другия месец-отвърна му Лекс.
-Естествено,че аз и Ани ще присъстваме-каза `и Логан.

-Благодаря,че ще бъдете до мен Логан.Благодаря и на теб Ани-каза `и усмихната Алексис.
Ани не `и каза нищо,само се усмихна в отговор.
-Аз също ще присъставам-каза `и благодарно Лиам-Надявам се,че `и Катерина ще присъства?-попита той с надежда.
-Естествено,че ще присъствам.-каза самонадеяно тя.

-Благодаря и на двама ви.-отвърна им Лекс.

Двамата и се усмихнаха в отговор.Само Алехандро не каза нищо.Той стана,приближи се до Лекс и `и каза:
-За мен ще е чест,ако бъдеш моя дама.
-Добре.Би ли останал?Искам да си поговорим.-помоли го Виляниуела.
-Да.-отвърна несигурно момчето.

След половин час всички си тръгнаха,остана само Алехандро.Щом прислугата си легна,Алексис му се развика.

-ТИ КАКВО СИ МИСЛИШ,ЧЕ ПРАВИШ?Как така ме каниш пред всички?!Знаеш ли какво ще си помислят хората?!Ами пресата?!Искаш отново да провалиш живота ми ли?!Веднъж вече го провали,втори път няма да ти позволя.Ако искаш доведи и годеницата си.-каза презрително тя,като си взимаше едвам въздух.

-Хейли,с нея вече нямам нищо общо-развика се Алехандро.
-Ти казваш така... В пресата говорят друго...-отвърна му накъсано Алексис и му подаде някакъв вестник.

-От кога е?-попита ядосано Алекс.

-От днес.Едва преди малко успях да видя какво са написали.-каза му тя и се обърна с гръб към него,за да не види,че тя плаче.
Алехандро прочете какво са написали и буквално се вбеси.
-Как се осмеляват да пишат такива неща.Не съм с нея вече от 4 месеца.Никога не сме били сгодени.Хейли,вярваш ли ми?-попита той ядосано.
-Алекс,моля те,върви си-каза му момичето,като се стараеше да не `и трепери гласа.
-Но,Хейли...

-МАХАЙ СЕ...НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ...-развика му се Лекс.

Момчето не възрази повече и излезе.След като излезе Алексис заплака неутешимо.Тя седна на пода до прозореца и продължи да плаче.Сълзите `и не спираха.Болеше я от това,което пишеше във вестника.Тя прошепна:

-Защо винаги ме нараняваш?Защо?-след тези думи отново продължи да плаче.Сълзите бяха безкрайни.Малко,по-малко мъката `и започна да изчезва,тя стана и си отиде в стаята.Погледна към часовника на стената.Беше 5:30 сутринта.Беше плакала цяла нощ.Легна си,но отново започна да плаче.Тази сутрин тук,до нея бе Алехандро.Мъката в сърцето и отново се върна.Стана и отиде до гардероба си.Днес щеше да се върне в компанията.Поне там мъката нямаше да я преследва.Извади любимия си черен сатенен костюм.Гримира се,направи си прическа.Погледна часовника.Бе 6:30,имаше още време.Отиде в кабинета си и седна да погледне последните щрихи за откриването на новия хотел.Подписа някой,друг документ и отново погледна часовника.Бе 8:30.Знаеше,че прислугата вече е станала,за това слезе в кухнята.Кафето вече бе готово,както и закуската.Лекси поздрави прислугата:

-Bonjour à tous. Qu'est-ce que pour le petit déjeuner?
-Matin et neshto.Ima vas.Izberete et leur jus.-каза `и мило прислугата.

-Merci Marie, mais il faudrait une seule tranche et une tasse est nahraete sok.Vie.-отвърна `и бързо Лекс.Взе една филийка,като я хапня на две хапки и изпи чашата сок набързо.След това излезе и се отправи към компанията.
Когато всичики я видяха останаха без думи.Бяха очаквали Лекси да се върне чак след седмица.Тя само се засмя и влезе в кабинета си.Момичето бе затрупано с работа.Подписа много,много документи,разяснява много неща.Пиар- агенцията,която бе наела за украсата се оказа много добра.Всичко вървеше по план.Приходите бяха огримни.Денят и свърши в 19:30.
Прибра се в дома си и каза да `и занесат вечерята в кабинета `и.Отиде си в спалнята и влезе в гардеоба,за да си облече нещо по удобно.След 5 пинути  излезе облечена с дънки и тенска.С някое друго допълнение от нея..Махна си грима и си пусна косата.След това се отправи към кабинета си.Там на поднос я чакаше обилна вечеря.Момичето седна,хапна две,три хапки и седна над документите.Този хотел,който щеше да открие и струваше много време и труд,а и много пари.Както четеше поредния договор,телефонът и звънна.

-Да?-попита делово Лекси.
-Хейл,Ани се обажда.Как си?-попита с разтреперан глас Ани.
-Добре съм.Ани,защо гласът ти трепери?Плачеш ли?-попита разтревожено Алексис.
-Не...Да...Алехандро е побеснял...Твърди,че си го изгонила...Моля те Хейли,ела да ми помогнеш.Той изпочупи половината къща.-примоли `и се Ана-Мария,след това заплака неудържимо.
Лекс не се поколеба и тръгна.След 5 минути пристигна пред къщата на Алехандро и видя,че Ана-Мария стои отвън.Алексис слезе от колата и отиде до Ана-Мария.
-Какво се случи?-попита Лекс задъхано.
-Не знам.Сутринта не бях тук.Прекарах нощта при Логан...Тази вечер дойдох да го видя и когато влязох всичко бе с краката на горе...Изпочупил е всичко...-отвърна накъсано Ани.-После ме видя и ми се развика.Защо съм била тук,защо не съм при Логан...Когато го попитах какво се е случило,той ми отвърна разгневено,че ти си виновна за всичко...

-Къде е в момента той?-попита разгневено Лекс.
-В кабинета си...Естествено и пиян...Не бе пил от погребението на татко.-каза и тъжно Ани,като продължи да плаче.
-Обади ли се на някой друг?-попита разтревожено Алексис.

-Да на Логан и Лиам.Те казаха,че сте вземат Кат и идват.-отвърна хрипливо Ана.
Алексис не отвърна нищо.Тя влезе в къщата и остана шокирана от вида `и.Всичко бе обърнато с краката нагоре.Лекси реши да не обръща внимание и се качи на втория етаж.Там не бе по различно.Цветята бяха съборени,вазите изпочупени.Момичето не се спря както долу,ами продължи точно към кабинета на момчето.Видя,че вратата е леко отворена и реши да влезе.Пред очите на Лекси се откри ужасяваща гледка.Кабинета беше изпотрошен.Алехандро беше седал на някакъв стол и пиеше.Изглежда бе усетил момичето,защото стана и се приближи до нея.
-Какво търсиш тук?

-Алехандро какво си направил?-попитах тихо Лекс.
-Това,което ти направи снощи.-каза той,като се изправи,стана,отиде и удари с юмрук Лекси по лицето.
Ударът бе силен,а Алексис все още бе слаба и падна на пода.
-Алехандро какво си мислиш,че правиш?!-продума отпаднало Алексис.
-Това което ми причини снощи,сега си отмъщавам за болката Хейли Уилямс или по- добре, Алексис Виляниуела.Ще си платиш скъпо за това.-каза `и разгневено пияното момче и я срита в корема.След това всичко стана черно и  Алексис изгуби съзнание.

                                                                 ІV глава

-И какво е то Хейли?-попита я Алехандро след като седна.
-Не знам как да ти кажа...-започна да увърта Хейли.
-Хейлс,кажи ми.Каквото и да е ще бъда до теб.

-Ами...Алекс...Искам да си осиновя дете.-отвърна несигурна Хейли.
-Хейлс,сигурна ли си?Това е голяма отговорност,а ти си болна...-започна да `и обяснява Алехандро.

-Алекс,ще се справя.Това,че имам каталепсия не означава нищо.Искам да има някой,който да наследи компанията ми.-отвърна разтревожено Хейли.

-Добре...Ще видя какво мога да направя по въпроса.-каза `и отвеяно Алекс и стана.
-Алекс...Остани...Моля те...-каза Алексис и стана.
-Хейлс...Наистина ли искаш да остана?-попита я Алекс с надежда.
-Да...Ела да ти покажа къщата.-отвърна му Алексис и тя го поведе из къщата.Алехандро бе удивен от тази къща.За него тя бе истински палат.Алексис го заведе пред една стая.

-Е,Алехандро,това е моята втора любима стая след библиотеката.Доколкото си спомням,в училище се занимаваше с музика.-каза Алексис усмихната.
-Да...Но това бе отдавна.-отвърна`и той тъжно.

-Затвори очи-каза му момичето и се усмихна лукаво.

-Хейлс,моля те...

-Алекс...-повиши тон Алексис.

Момчето затвори очи и Алексис го въведи в стаята.Отначало не усещаше нищо,но после усети меката светлина,която го обгърна.

-Хайде Алекс,отвори очи.-нареди му Лекси развълнивано.
Алехандро отвъри очи и не каза нищо.Стаята бе огромна.Имаше огромни прозорци,които гледаха към градината.Имаше и роял,който Алеханро гледаше развълнувано.

-Е,Алекс,мисля,че поставих пред изпитание.-каза Хейли и с усмихна.

- Хейли,невероятно е.-каза Алехандро и се приближи до рояла.
-Хайде,изсвири ми нещо-нареди му момичето.
-Алехандро...Моля те...-каза му Лекс и направи муцунка.
Алекс не можа да устои и седна.Пръстите му докоснаха клавишите и той усети тръпката,която премина през тялото му.Не бе свирил откакто баща му почина.Той започна да свири нещо,но неусетно Лекси му подаде някакъв лист.
-Ето,изсвири това.Знам,че не е много,но само това можах да измисля.-каза Алексис и се засмя.
-Ти ли си го писала?-попита я с учудване Алехандро.
-Да.-отвърна момичето и се изчерви.

Алехандро взе листа и започна да свири,а Лекси отиде до един рафт и взе друг лист.
-Алекс,започни отначало.-нареди му тя.
Алекс започна да свири отново и тогава чу гласа на Лекс да се носи.Той бе мек,топъл и сладостен като шоколад.Момичето седна до него и му подаде листа и Алекс започна да пее с нея.
Didn't know what to get you
Ordinary just wouldn't do
But I just found that perfect gift for you
I hear church bells ringing
Carollers are singing
Harmony with me now
You are looking so lovely
Even if the lights go out
We've got mistletoe
And firelight
On this cold December night
The snow outside
Will set the mood
As I sing my song ...
We've got mistletoe (mistletoe)
And firelight (and firelight)
On this cold December night
The snow outside
Will set the mood
As I sing my song for you...
Sing my song!
Sing my song for youuuu.

След песента Алехнадро `и каза:
-Хейли,песента е невероятна.Кога я написа?
-След като заминах.Това бе единствената утеха и спомен за тук.В Европа си нямах никого.Вярно бях омъжена за Ник,но всичко тук ми липсваше.Макар че,това място ми напоня само за болката,която преживях.-след тези думи Лекс стана и излезе.

-Хейли,чакай...-извика след нея Алекс.Той я настигна чак долу в антрето.
-Алекс,избра ли си стая?-попита го момиче.
-А...ДА!!!Тази до твоята...Ако може...

-Хайде ,ела-нареди му Хейли.

Двамата се отправиха към втория етаж.
Спряха пред стаята и момичето отвори вратата и светна лампите.Пред очите на Алехандро се откри невероятно красива стая.
-Ъ...Хейли не е ли малко...
-Знам кичозна е за теб,но ти си избра тази стая.-пресъкна го момичето.
-Не,исках да кажа прекалена за човек като мен-отвърна несигурно момчето.

-Ти си я избра.Оставям те да си починеш-каза му Лекс и излезе.

Алехандро си легна,но така и не заспа до сутринта.През това време Алексис бе будна и разглеждаше документите за откриването на новия хотел.На сутринта Алекс почуна на вратата`и,но никой не отвори.Той отново почука,но никой не отговори отвътре.Момчето отвори вратата и видя Лекси да спи на бюрото.Алекс се приближи до нея и каза:
-Хейли,събуди се.Хейлс,стани спиш на бюрото.

Но Хейли не помръдваше.Алеханро отново и каза,но тя не помръдна.Тогава той я вдигна на ръце и я постави на леглото след това се обади на сестра си.
-Ани,ела в дома на Хейли,бързо.-нареди `и той.
-Алекс,какво е станало?Защо си в дома на Хейли?-попита сериозно сестра му.
-Няма значение.Вземи Катерина със себе си и елате бързо.-нареди `и Алехндро и затвори.Момчето отново се приближи до Хейли и каза:

-Дано не си в каталептичен сън Хейлс.Дано да си добре.

След няколко минути пристигаха Катерина и Ана-Мария.Нахлуха с гръм и трясък.
-Алехандро какво се е случило на Хейли?-попита Катерина,седна на леглото и хвана ръката на Хейли.
-Не знам.Снощи ме извика.Поговорих ме си малко и после си легнахме.На сутринта я открих в безсъзнание на бюрото.-отвърна той разтревожен.

-Ето и ги хапчетата,дайте и ги.-нареди им Ана,която бе взела хапчетата.

Те и дадоха хапчетата и зачакаха.Минаха 2-3 часа,но Лекси не се събуждаше.След 6 часа чакане най-накрай Алексис отвори очи и продума тихо:

-Алехандро ти още си тук?!
-Хейли ти си добре.Какво ти се случи?Защо бе в безсъзнание?-попита я момчето и `и помогна да стане.
-Нищо.Просто не бях спала цяла нощ и съм се унесла на бюрото.-отвърна му сънено Лекс.
-Не си бе взимала лекарставата?-преположи Ани.
-Да...Сигурно за това съм се унесла.
-Е Хейлс,радвам се,че си по-добре.-каза `и Кат-Трябва да си почиваш.
-Да,непременно.Май започнах отрано с работата.-каза Лекси и се разсмя-Ще останете ли за вечеря?

-Аз не бих отказал една обилна вечеря,защото не съм хапвал нищо цяб ден.-каза Алехандро и се потърка по стомаха.

Всички се размяха.Алексис отдавна не се бе смяла така.

-Ани,би ли ми подала телефона?
-Ето,Хейл-отвърна `и Ани с усмивка на лице.
-Alexandra, s'il vous plaît préparer quelque chose de spécial pour le dîner.-помоли на френски Лекс.
-Quelque chose de spécial? Certains spécialité que vous voulez?-попита прислужницата.
-Oui, Alexandra, que ce soit une spécialité.
-Е,приятели,тази вечер ще има специалитет.
след тези думи Алексис набра друг номер и попита:

-Las novelas-korporeyted? Yo soy la señora Vilyaniuela.Ot empresa Seis Estrellas. Sr. Caballero allí? Ne.Bihte usted antes de que lo encuentro? Da.Blagodarya.Priyaten días.-след този кратък разговор Лекс затвори.
-Нали нямаше да се преуморяваш?!Пак мислиш за работа,дори когато си на легло-скара `и се Катерина.
-Да,знам.Съжелявам.Момичета бих искал да останете да ми помогнете да се приготвя.Ще останете,нали?-попита ги с надежда Лекс.
-Ама,разбира се глупаче-засмя се Ани.

След като момичетата буквално изгониха Алехандро от стаята,започнаха да приготвят Алексис.Докато `и правеше прическата Ани я попита:

-Обичаш ли го?
-Кого да обичам?-попита Лекс,макар че,знаеше за кого говори.
-Как кого?!Алехандро!!!-отвърна `и раздразнена Ани.
-Ами...Не знам.Но много го харесвам.-отвърна Лекси и се изчерви.
-Аууууу...НАЙ-СЕТНЕ Я ОТКРИХ.ХЕЙЛИ МОЖЕ ЛИ ДА Я ОБЛЕКА???-попита я развълнуван Катерина.

-Разбира се,Кат.И без това никога не съм я обличала.-отвърна и Лекс меко и спокойно.
-Ти си златна.-извика Катерина,отиде до нея и я прегърна.
-А...Най-сетне си готова.Сега трябва да си избереш рокля Хейлс-отвърна радостана Ани.
-Чакай...Ей сега се връщам...-отвърна Лекси и влезе в огромния гардероб.
Слад2-3 минути излезе със синя рокля в ръка..
-Това е за теб Ани.Моят подарък-каза `и Лекс и я прегърна.
-Хейли как разбра,че не обичам дълги рокли?-попита с учудване Ани.
-Имаш страхотна фигура.Едва ли искаш за я криеш под дълги рокли.Катрин е същата като теб,но тя предпочита дългите сексапилни,предизвикателни рокли.Ти предпочиташ къси,но елегантни.Много е просто-отвърна и Лекс и се засмя.

-Проблемат е,че ти все още не си си избрала рокля.-след тези думи Ани и Катерина влязоха в гардероба.
След 2 минути двете момичета излязоха и носеха със себе си дълга искаряща лилава рокля..

-Момичета,не мога да я облека.-отвърна тъжно Алексис.
-И защо?!Хайде Хейли,ела да ти помогнем-нареди `и Ани като започна да `и помага.
След 10 минути и трите бяха готови,тогава Лекс им каза:

-Освен Алехандро съм поканила Логан и Лиам.Не ви попитах,но искама да се запозная с тях.-разказа им набързо Лекс.
-Аз лична нямам нищо против те двамата да са тук.Особено Лиам.-отвърна размечтано Катерина.
-Аз също няма нищо против.Ей,Кат,ти нали не харесваше Лиам,а???-попита я Ани като повдигаше вежди.

-Ама,аз не го и харесвам.-отвърна смутена Катерина.
-Да,да.Вече няма време да спорим.Трябва да слизаме.А и Кат наистина ще трябва да ни обясниш тази история с Лиам.Бъди сигурна.-скара им се Лекс и трите слязоха по стълбите.