Съревнование и любов

                                                                 ІV глава
 -Ти чуваш ли се какво говориш Алехандро?!Как така ще ме харесваш?!-Алексис започна да му вика.

-Истина е Хейли.Какво не можеш да приемеш?!Това,че в училище не съм се отнасял добре не означава,че сега не мога да имам чувстава към теб.
-ТИ???Ти да имаш чувства Алекс?!Това трябва да се каже на пресата!!!
-Алексис,успокой се.Разбери,че не мога да подтисна това.-след тези думи Алехандро стана.

-Къде отиваш?-попита нервно момичето
-Да платя и да си тръгваме-каза ядосано Алекс и тръгна.
Лекс стана и тръгна.Качи се в лимузината и изчака Алехандро.Алекс се качи в лимузината и те потеглиха.Не си казаха и дума до Лос Анджелес.Пристигнаха в къщата и всеки си отиде в стаята си.На сутринта Ана-Мария бе в кухнята.

-О,Хейл ти стана.Какво ти се е случило,защо си така пребледняла?-попита Ана и се приближи до Лекс.
-Имам главоболие.Цяла нощ не съм мигнала-каза тихо Лекс.
-Я,Хейли ти още ли си тук?-попита Алекс и седна на стола.

-Алехандро,стига си ме ядосвал...Не ми е доб...ре...Вие ми се свят...-след тези думи Алексис се строполи на земята и изпадна в безсъзнание.
Лекси се събуди в някаква бяла стая.До нея стоеше Алехандро,който очевидно спеше.Около Лекс имаше много монитори,който показваха различни неща.В този момент влезе Ани заедно с Катерина.
-Кат,какво търсиш тук?-попита Лекс тихо.
-Ти защо не ми се обади,че ще се връщаш?Хейли ще ти се разсърдя.-каза Катерина и се направи на сърдита.
-Кат,съжалявам,че не ти се обадих.Та какво ми е?-попита с дрезгав глас Алексис.
-Ами...Хейли съжалявам.Ти не си добре...-запомна да увърта Кат.

-КАКВО МИ Е???-попита ядосано Алексис.

-Имаш каталепсия.Съжалявам Хейл.-каза Ани и сведе глава.
-А...Какво става?...Хейли ти се събуди!Слава богу,че си добре-каза разтревожен Алекс и прегърна Лекс.
-За това ли съм припаднала?Сега как ще работя?-започна да се вайка момичето.
-Лекси,успокой се.Ти ще се справиш.Винаги си била толкова силна.Ние ще бъдем до теб.-каза Катерина и се усмихна.
-Благодаря Кат,но ще трябва да се справя сама.-каза Лекси и легна на възглавниците.
-Няма да можеш сама.Алексис ще имаш припадаци,който ще траят седмици.Ще имаш нужда от всички ни.-започна да и` обяснява Алехандро.
-НЯМА НИКОЙ ДА ОПРАВЛЯВА ИМПЕРИЯТА МИ!!!АКО ТРЯБВА НЯМА ДА ХОДЯ В КОМПАНИЯТА,ЩЕ ОПРАВЛЯВАМ ОТ ВКЪЩИ,НО НИКОЙ НЯМА ДА Я ОПРАВЛЯВА!!!ЯСНО???-развика се Лекси.
-Разбрах ме те Лекс.Сега си почини.-каза Ани и излезе заедно с Катерина.
-Алекс,защо не излезеш?-предложи му Алексис.
-Няма да изляза.Лекс,ще бъда до теб каквото и да става.Няма да се откажа.Дори да загубя компанията.-каза Алекс и я целуня по бузата и седна на стола до леглото.Алексис затвори очи и заспа.Тя се събуди и видя,че навън е тъмно.Около нея нямаше никакви машинарий и Лекс реши да стане да повърви.Изправи се на крака,зави и` се свят,но продължи и излезе от стаята.
  Алекс се събуди и видя,че леглото на Лекси е празно.
-Хейли къде си отишла?-прошепна Алекс стана и излезе от стаята.
Той тръгна из дългите студени коридори на болницата.Вървя 30 минути,но не я откри.Излезе навън и я видя.Стоеше сама на една пейка.Алехандро се приближи до нея.
-Хейли,добре ли си?-попита я той.

-Аз никога няма да бъда същата Алекс.-каза плахо Лекс.
-Не говори така...Ти си съвсем млада.Ще се справиш.-каза и` тихо Алекс.

-НИКОГА НЯМА ДА БЪДА СЪЩАТА!!!НИМА НЕ РАЗБИРАШ?!АЗ СЪМ ОКИПАЗЕНА ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ!!!-извика Лекс и започна да плаче.
В този момент Алехандро я прегърна и` и каза:
-Шшш...Тихо...Аз ще бъда до теб...Успокой се...Няма да те изоставя...
Алексис продължи да плаче в прегръдката на Алекс,докато сълзите не изцедиха силите и` и тя не заспа.Алехандро я вдигна на ръцете си и я заведе до стаята и`.
Алексис се събуди в болничната и Алехандро бе до нея.
-Как се чувстваш?-попита той.

-Малко отпаднала.Кога ще мога да си тръгна?-попита Лекс.
-Утре.Ще трябва да си почиваш,за да не получаваш припадъци,но после можеш да се върнеш на работа-отвърна и` спокойно Алеханро.

-Аха.Алекс би ли ми подал телефона?-попита Алексис.
Алекс и` подаде телефона,тя набра някакъв номер и каза:

-Софи?Аз съм госпожа Виляниуела.Намери ли ми къща?ДА?!Благодаря ти Софи.Ти си невероятна.Да.Довиждане.-след този кратък разговор Лекси затвори телефона.
-Къща?!Хейли,мислех,че ще останеш у дома?-попита Алекс.
-Да,утре ще се нанеса и вече ще живея там.Ще се върна на работа и ще те победя.-каза Лекси и се засмя.
-Каква победа Хейли,та ти си болна!-изведнъж Алекс и` се развика.
-Такава Алекс.Ще те съсипя.Сега те моля да излезеш.-каза Алексис и затвори очи.

На другия ден изписаха Виляниуела от болницата и лимузината я заведе до новата и къща.
-Да перфекната къща за мен.Ще се чувствам както във Франция-каза Алексис и влезе.
Вътре цареше истински лукс.Двама от икономите взеха куфарите и`,а една от икономките я заведе до стаята,която Алексис си бе харесала по прозореца.Стаята бе огромна и много луксозна..В това време някой позвъни на вратата и Лекс нареди на френски:
-Marie est allée pour voir qui est à la recherche pour moi. (Мария отиди да видиш кой ме търси.)
-Oui, madame (Да госпожо)-отговори прислужницата и излезе.
Алексис остана сама и легна на леглото.След малко отдолу се чуха някакви гласове.
-Здравейте,търсим госпожа Виляниуела-каза женски глас.
 -Non razbiram.Govorish vous français?(Не ви разбирам!Говорите ли френски?)-попита прислужницата.

-Oh, da.Izvinete.Zdraveyte, à la recherche de Mme Vilyaniuela.Dokolkoto trouvé qui vivent ici(Ох,да извинете!Здравейте търсим госпожо Виляниуела,доколкото разбархме живее тук!).-попита друг женски глас.

-Da.Gospozhata juste doyde.Zashto le localiser?(Да,госпожата тъкмо дойде.Защо я търсите?)-попита отново прислужницата.
-Marie, ce sont mes amis peuvent voir son pusnesh.Svobodna.(Марияте са мой приятлеки може да ги пуснеш!Свободна си!)каза Алексис на френски докато слизаше по стълбите.

-Dobre.Blagodarya, madame(Добре!Благодаря госпожо!).-отвърна прислужницата и излезе.
-Кат,Ани радвам се да ви видя.-каза усмихната Лекси и ги прегърна.

-Ние също се радваме да те видим,че си добре Хейли-казаха момичетата в един глас и прегърнаха Лекс.
-Хайде да отидем в библиоткета.-каза Лекс и поведе момичетата към библиотеката.
-УАУ...Тази библиотика е огромна..-каза Катерина докато я разглеждаше.
-Да.Аз съм едва от час тук,не бях влизала,но наистина е огромно.-отвърна Алексис.

-Е,Хейл,как се чувстваш?-попита я Ани след като седна на един стол.

-Ъм...Отлично.Мисля,че лекарите са сбъркали.НЕ може да съм болна.Аз съм в отлично здраве.-каза Лекси и тръгна към една лавица с книги-Искате ли нещо за пиене.Чай,кафе..?
-За мен един чай-отвърна Ани.
-А за мен едно кафе.-каза Катерина.
Алексис отиде до телефона и набра някакъф номер.
-Bonjour?(Добър ден!)-прозвуча някакъв глас по телефона.
-Francisco-apporter un thé, café, jus d'orange et un bibliotekata.Blagodarya cookie à l'avance(Франсиско,донеси чай,кафе и портокалов сок в библиотеката!Благодаря предварително!).-каза Виляниуела.
-Oui, madame.(Да,госпожо)-каза гласа в телефона.
-Е момичета за какво искате да поговорим?-попита Алексис.

-Виж Хейл,Алехандро ми каза за облога,който сте направили.Той се отказва.-каза и` Ани.
-Я пак повтори?!Как така ще се отказва?!За какъв се мисли той,че да се отказава?!Не ми е добре.-след тези думи Алексис затвори очи.
-Хейли,по-добре седни.Не трябва да се ядосваш.-каза и` Катрина като заедно с Ана-Мария и` помогнаха да седне.

-Кат,моля те обади се на прислугата да ми донесат хапчетата със сока.-отвърна и` Лекси като се държеше за главата.

Катерина взе телефона и видя,че телефона на прислугата бе написан на листче.Набра го и каза:

--Apportez-médicaments Mme Vilyaniuela(Донесете лекарствата на гопожа Виляниуела!)

-Успокой се Хейли-казваше Ани на Алексис.

Francisco, leur donner plus rapide(Франсиско не можа ли да побързаш!)- каза Катерина като взе лекарствата от иконома.

 Как се чувстваш Хейли?-попита Ани.
-По-добре,но имам нужда от почивка.Ани би ли казала на Алехандро да дойде утре.Искам да говоря нещо с него.-каза и` Лекс и стана от стола.
Алексис изпрати момичетата до вратата и се качи в стаята си.Отново започна да мисли за живота си,за това какво `и се е случило и какво и` се случи.Неусетно заспа и започна да сънува.
-Е госпожо Виляниуела,вие ме победихте.Получихте това,което искахте.-каза съркастично Алехандро.
-Алекс,моля те,не ми го причинявай.Много добре знаеш,че не съм искала.
-А какво си искала?!Ако знаеше какво чувствам към теб нямаше да ми го причиниш-каза ядосано Алекс.
След тези думи Алексис се стрестна.Какви чувства?!Защо Алехандро я преследваше дори в сънищата `и?!Определено повече нямаше да може да заспи за това стана и слезе до кухнята.Погледна към часовника.Бе 22:30 вечерта.Да,определено бе късно,но имаше нужда да върши нещо.Момичето се отправи към огромната библиотека,за да прочете нещо за болестта си.След дълго търсене успя да открие някаква книга,в която пишеше:
„Болестно състояние, характеризиращо се с моментна загуба на чувствителността и волевата свиваемост на мускулите. Тялото на болния става пластично като размекнат восък (восъчна гъвкавост) и запазва положенията, които му се придават, без видима умора. Някои кризи на каталептичен сън, по време на които пациентът може да изглежда като мъртъв (те могат да траят с часове и дори с месеци), настъпват\'вследствие на силен емоционален шок, интоксикация или заболяване на централната нервна система. Каталепсията се среща при хистерията, по време на хипноза и.най-вече при кататонната форма на деменция прекокс.”
Докато се бе зачела,мобилният `и звънна.
-Виляниуела на телефона?

-Хейли аз съм.Извинявай за късния час,звъня да попитам как си?-попита я Алехандро.

-Добре съм.Ани каза ли ти,че утре бих искала да те видя?-попита го Лекс.
-Да,каза ми.Ако е удобно бих искал да те видя още тази вечер.Може ли да дойда?-попита я Алекс.
-Да,заповядай.Без това не мога да спя.Ще се радвам да те видя.-отвърна му момичето и се усмихна.
Из главата на Хейли се въртяха милиони неща.Да,това да което си мислеше,го бе мислила и преди.Беше на път да го каже на Ник,но той почина.Щеше да говори с Алекс за това.Тя щеше да има нужда от него.Той щеше да `и е упора в това трудно решение.

-Хейли,добре ли си???-попита я Алехандро след като влезе.

-А...Алекс много си бърз....Да добре съм,защо???

-Бледа си...Как се чувстваш???-попита я момчето.

-Отлично....Искам да поговори за нещо много важно...