V глава

Естествено когато слязоха момчетата все още ги нямаше.Момичетата се нстаниха на масата,а Алексис нареди да им сипят по чаша червено вино.След половин час на вратата се позвъня.
-Alexandra, je vais ouvrir.-провикна се Алексис и стана да отвори.

Пред очите на Алексис се интересна гледка.Трима мъже държящи по един огромен букет.

-Ти сигурно си Логан.Ани ми е говорила много за теб.Моля,заповядай-покани го Лекс като му стисна ръката.

-Най-сетне да се запозная със Алексис Виляниуела.Вие е ста мой кумир,госпожо-каза `и Логан,докато си стигаха ръцете.
-За мен е също много прятно да се запознаем.Заповядай.-покани го Лекс във всекидневната.
-Лиам.Приятно ми е да се запознаем.Наистина сте толкова известен колкото мен в Европа.-каза Лекси като си подаде ръката да се ръкостиснат.

-За мен също е голямо удоволствие да се запозная с вас принцесо-отвърна `и с усмивка на лице Лиам.

-Заповядай-покани го Алексис във всекидневната.
-За мен също е чест да се запозная с вас принцесо-пристъпи напред третият мъж.

-Алекс,моля те.Тази сутрин бе в нас.Не знаех,че не се познаваме-отвърна засмяна Алексис.

-Заповядай.-момчето `и подаде огромен букет от червени рози..

Сладостният мирис обгърна Лекс и бе толкова силен и опияняващ,че на момичето и се зави свят и залитна.Алекс я хвана.
-Хейлс,добре ли си?-попита я радтревожен Алехандров.
-Да,просто мириса на рози е толкова опияняващ,че ми се зави свят.-отвърна тя леко отпаднало.
-Заповядайте господин Мендес.-покани го момичето,след като се изправи.

-Ще ми бъдете ли дама тази вечер госпожо Виляниуела?-попита я лукаво Алехндро.
-Не бих отказала.-каза тя нежно и пое ръката му.
Двамата влязоха във всекидневната.Очите и на четиримата им приятели бяха вперени в тях.В очите на Ани се откриваше радост от това,в очите на Катерина това,че Лекс после ще `и дава обяснение.В очите на момчетата се откриваше явна завист,че с Алехандро се държат за ръце.
-Радвама се,че всички сте тук тази вечер-заговори с благ глас Лекси-Поканих ви всички,за да ви съобщя една много важна новина,но първо нека да седнем и да ни сервират.-след тези думи всички се настаниха на масата.
-Alexandra Francisco, Marie, s'il vous plaît servir le dîner.-нареди Лекс и след малко започнаха да им сервират.
След като им сервираха Лекси им каза:
-Така,както ви казах съм ви събрала,за да ви съобщя нещо много важно.
-И какво е то Лекс?-попита нетърпеливо.

-Ъм...Обсъдихме го с Алехандро...

-Да не би да се жените?-прекъсна я изненадано Катерина.
-Не.Не ме разсмивай Кат.Аз и Алекс да се женим?!Не.Въпросът е друг.Обсъдих го с Алекс и се реших.-последва кратка тишина.-Ще си осиновя дете.
Последва гробна тишина.Всички я гледаха ококорени,без Алекс,който вече знаеше новината.След дълго мълчание Ана-Мария продума:

-Ти чуваш ли се какви ги говориш Алексис?!Та ти си...
-Какво съм Ани?-прекъса я Лекси,а в очите се четеше хладнокръвие.
-Прекрасна за майка-отвърна спокойно Ани.
-Ани,Кат бихте ли дошли с мен да ми помогнете?-попита ги хладнокръвно Лекси.
Двете момичета кимнаха незабележимо и станаха.Алексис ги заведе в една стая и след като затвори им заговори с равен тон:

-Какви ги дрънкаш Ани?!Щеше да изръсиш,че съм болна?!Малко внимавайте какво говорите тази вечер,моля ви.Вие сте ми двете най-добри приятелки,не искам да ви загубя.
-Хейли,наистина ли искаш да имаш дете?!Това е голяма отговорност.-започна да я увещава Катерина,но Ани я прекъсна.
-Съжалявам за това,което стана преди малко Хейл.Но Кат е права.Наистина ли искаш дете?
-Момичета вече съм го обсъждала с Алекс.Той е съласен.Казвам ви,болестта ми няма да ми попречи да отглеждам дете.-каза им умолително.-И бих искала вие да сте кръстници на това дете,ако сте съгласни.

-Да,определено сме съгласни.-отвърнаха двете момичета в един глас.
Лекси се засмя и трите се върнаха във всекидневната.Вечерята мина прекрасно и накрая на вечерята Алексис стана,отиде до някакъв шкаф и извади 5 плика.Подаде го на всеки един от гостите си и им каза:

-Това са покани за откриването на новия ми хотел.Бих се радвала всичкида присъствате.

-Кога ще е откриването?-попита заинтересуван Лиам.
-На 25 другия месец-отвърна му Лекс.
-Естествено,че аз и Ани ще присъстваме-каза `и Логан.

-Благодаря,че ще бъдете до мен Логан.Благодаря и на теб Ани-каза `и усмихната Алексис.
Ани не `и каза нищо,само се усмихна в отговор.
-Аз също ще присъставам-каза `и благодарно Лиам-Надявам се,че `и Катерина ще присъства?-попита той с надежда.
-Естествено,че ще присъствам.-каза самонадеяно тя.

-Благодаря и на двама ви.-отвърна им Лекс.

Двамата и се усмихнаха в отговор.Само Алехандро не каза нищо.Той стана,приближи се до Лекс и `и каза:
-За мен ще е чест,ако бъдеш моя дама.
-Добре.Би ли останал?Искам да си поговорим.-помоли го Виляниуела.
-Да.-отвърна несигурно момчето.

След половин час всички си тръгнаха,остана само Алехандро.Щом прислугата си легна,Алексис му се развика.

-ТИ КАКВО СИ МИСЛИШ,ЧЕ ПРАВИШ?Как така ме каниш пред всички?!Знаеш ли какво ще си помислят хората?!Ами пресата?!Искаш отново да провалиш живота ми ли?!Веднъж вече го провали,втори път няма да ти позволя.Ако искаш доведи и годеницата си.-каза презрително тя,като си взимаше едвам въздух.

-Хейли,с нея вече нямам нищо общо-развика се Алехандро.
-Ти казваш така... В пресата говорят друго...-отвърна му накъсано Алексис и му подаде някакъв вестник.

-От кога е?-попита ядосано Алекс.

-От днес.Едва преди малко успях да видя какво са написали.-каза му тя и се обърна с гръб към него,за да не види,че тя плаче.
Алехандро прочете какво са написали и буквално се вбеси.
-Как се осмеляват да пишат такива неща.Не съм с нея вече от 4 месеца.Никога не сме били сгодени.Хейли,вярваш ли ми?-попита той ядосано.
-Алекс,моля те,върви си-каза му момичето,като се стараеше да не `и трепери гласа.
-Но,Хейли...

-МАХАЙ СЕ...НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ...-развика му се Лекс.

Момчето не възрази повече и излезе.След като излезе Алексис заплака неутешимо.Тя седна на пода до прозореца и продължи да плаче.Сълзите `и не спираха.Болеше я от това,което пишеше във вестника.Тя прошепна:

-Защо винаги ме нараняваш?Защо?-след тези думи отново продължи да плаче.Сълзите бяха безкрайни.Малко,по-малко мъката `и започна да изчезва,тя стана и си отиде в стаята.Погледна към часовника на стената.Беше 5:30 сутринта.Беше плакала цяла нощ.Легна си,но отново започна да плаче.Тази сутрин тук,до нея бе Алехандро.Мъката в сърцето и отново се върна.Стана и отиде до гардероба си.Днес щеше да се върне в компанията.Поне там мъката нямаше да я преследва.Извади любимия си черен сатенен костюм.Гримира се,направи си прическа.Погледна часовника.Бе 6:30,имаше още време.Отиде в кабинета си и седна да погледне последните щрихи за откриването на новия хотел.Подписа някой,друг документ и отново погледна часовника.Бе 8:30.Знаеше,че прислугата вече е станала,за това слезе в кухнята.Кафето вече бе готово,както и закуската.Лекси поздрави прислугата:

-Bonjour à tous. Qu'est-ce que pour le petit déjeuner?
-Matin et neshto.Ima vas.Izberete et leur jus.-каза `и мило прислугата.

-Merci Marie, mais il faudrait une seule tranche et une tasse est nahraete sok.Vie.-отвърна `и бързо Лекс.Взе една филийка,като я хапня на две хапки и изпи чашата сок набързо.След това излезе и се отправи към компанията.
Когато всичики я видяха останаха без думи.Бяха очаквали Лекси да се върне чак след седмица.Тя само се засмя и влезе в кабинета си.Момичето бе затрупано с работа.Подписа много,много документи,разяснява много неща.Пиар- агенцията,която бе наела за украсата се оказа много добра.Всичко вървеше по план.Приходите бяха огримни.Денят и свърши в 19:30.
Прибра се в дома си и каза да `и занесат вечерята в кабинета `и.Отиде си в спалнята и влезе в гардеоба,за да си облече нещо по удобно.След 5 пинути  излезе облечена с дънки и тенска.С някое друго допълнение от нея..Махна си грима и си пусна косата.След това се отправи към кабинета си.Там на поднос я чакаше обилна вечеря.Момичето седна,хапна две,три хапки и седна над документите.Този хотел,който щеше да открие и струваше много време и труд,а и много пари.Както четеше поредния договор,телефонът и звънна.

-Да?-попита делово Лекси.
-Хейл,Ани се обажда.Как си?-попита с разтреперан глас Ани.
-Добре съм.Ани,защо гласът ти трепери?Плачеш ли?-попита разтревожено Алексис.
-Не...Да...Алехандро е побеснял...Твърди,че си го изгонила...Моля те Хейли,ела да ми помогнеш.Той изпочупи половината къща.-примоли `и се Ана-Мария,след това заплака неудържимо.
Лекс не се поколеба и тръгна.След 5 минути пристигна пред къщата на Алехандро и видя,че Ана-Мария стои отвън.Алексис слезе от колата и отиде до Ана-Мария.
-Какво се случи?-попита Лекс задъхано.
-Не знам.Сутринта не бях тук.Прекарах нощта при Логан...Тази вечер дойдох да го видя и когато влязох всичко бе с краката на горе...Изпочупил е всичко...-отвърна накъсано Ани.-После ме видя и ми се развика.Защо съм била тук,защо не съм при Логан...Когато го попитах какво се е случило,той ми отвърна разгневено,че ти си виновна за всичко...

-Къде е в момента той?-попита разгневено Лекс.
-В кабинета си...Естествено и пиян...Не бе пил от погребението на татко.-каза и тъжно Ани,като продължи да плаче.
-Обади ли се на някой друг?-попита разтревожено Алексис.

-Да на Логан и Лиам.Те казаха,че сте вземат Кат и идват.-отвърна хрипливо Ана.
Алексис не отвърна нищо.Тя влезе в къщата и остана шокирана от вида `и.Всичко бе обърнато с краката нагоре.Лекси реши да не обръща внимание и се качи на втория етаж.Там не бе по различно.Цветята бяха съборени,вазите изпочупени.Момичето не се спря както долу,ами продължи точно към кабинета на момчето.Видя,че вратата е леко отворена и реши да влезе.Пред очите на Лекси се откри ужасяваща гледка.Кабинета беше изпотрошен.Алехандро беше седал на някакъв стол и пиеше.Изглежда бе усетил момичето,защото стана и се приближи до нея.
-Какво търсиш тук?

-Алехандро какво си направил?-попитах тихо Лекс.
-Това,което ти направи снощи.-каза той,като се изправи,стана,отиде и удари с юмрук Лекси по лицето.
Ударът бе силен,а Алексис все още бе слаба и падна на пода.
-Алехандро какво си мислиш,че правиш?!-продума отпаднало Алексис.
-Това което ми причини снощи,сега си отмъщавам за болката Хейли Уилямс или по- добре, Алексис Виляниуела.Ще си платиш скъпо за това.-каза `и разгневено пияното момче и я срита в корема.След това всичко стана черно и  Алексис изгуби съзнание.