Съревнование и любов

                                                                  ІІ глава
                                                         Завръщането!

Минаха се 6 месеца то смъртта на Ник.През това време Алексис бе превърнала холдинга в истинска империя.Тя притежаваше най-голямата верига хотели в цял свят.Бяха и` дали прякора „Стоманената принцеса”.Накрая Алексис реши да се върне Л.А.

-Ало,Мари кажи да подготвят частният самолет.
След като затвори набра номер,който си мислеше,че никога няма да набере.
-Ало?-попита мъжки глас.
-Търся Ана-Мария Мендес-каза делово Алексис.
-Кой я търси?-попита гласът.
-Алексис нейна приятелка-отвърна спокойно жената.
-В момента я няма,аз съм брат и`,Алехандро Мендес.Какво да и` предам?-попита Алекс
-Алехандро?-прошепна Алексис.

-Извинете,какво да и` предам?- попита отново Алехандро.
-Да ме чака на частното летище в града-отвърна Алексис и затвори.Тя се съмняваше,че Ана ще я чака,но така или иначе щеше да се върне някога.
След 2 часа тя пътуваше към Лос Анджелес.След около 5 часа Алексис пристигна и видя,че някой я чака.Момичето слезе от самолета и се отправи към човека,който стоеше и я чакаше.За нейно щастие видя,че е Ана.
-АНИ!!!Радвам се да те видя!-докато казваше тя прегърна Ани.
-Извинете,но коя сте вие?-попита Ани.
-Аз съм Ани,Хейли.Знам,че съм много променена,но съм си аз.-отвърна развълнувано Алексис.След като я поогледа малко Ани се зарадва,че е наистина приятелката `и.
-ХЕЙЛИ!!!НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!!НАИСТИНА СИ ТИ!!!-каза Ани като се хвърли на врата на Алексис.
След като се прегърнаха още веднъж,Алексис разказа всичко на Ани.
-И ето сега съм Алексис Виляниуела.Наследница на Никълъс Виляниуела.Наричат ме още стоманената прнцеса.-каза спокойно Алексис.
-Уау...Това е направо...Невероятно!Ти си стоманената принцеса.За Бога Хейли,известна си в цял свят.-каза развълнувано Ана.
-Да,така е.Аз съм достатъчно известна.Стига ми толкова.
-Хейл,ела да ми погостуваш за няколко дни,докато си купиш къща.-покани я Ани.
 -Да съгласна съм.-отвърна усмихната Алексис.
 Качиха се в лимузината на Ани и тръгнаха.
-Алекс пое холдинга,след като баща ни почина.Сега имаме много по-голяма къща от преди.А и аз си имам годеник.Казва се Логан.Той също работи в нашия холдинг.-отвърна развълнувано Ани-А ето пристигнахме.
Къщата им наистина бе огромна,но не по-огромна от къщата на Алексис във Франция.
-Алекс прибрахме се.-провикна се Ани,когато влизахме.
-А,Ани сети се да се прибереш.Коя е госпожицата с теб?-попита Алекс.
-Не съм госпожица,а госпожа.Приятно ми е Алексис Виляниуела.-каза Алексис и си подаде ръката,за да се здрависат.
-Не е възможно.Стоманената прнцеса е в моят дом.Приятно ми е госпожо-Алекс пое ръката и` и я целуна.
-Не я ли позна Алекс?-попита през смях Ани
-Не за първи път я виждам.Макар че, съм чувал името и`.-отвърна стъписан Алехандро.
-Преди 1 година в столовата на училището, ти Алехандро Мендес спъна едно момиче и тя се изцапа с храна.Спомняш ли си?-попита Алексис.
-Да.Загубенячката Хейли.-отвърна с насмешка Алекс.

-Алекс искам да ти представя Хейли Уилямс,наша бивша съученчка,вдовица на Никълъс Виляниуела,известна като стоманената принцеса-каза тържествено Ани.Алехандро я поогледа и остана учуден.
-НЕ Е ВЪЗМОЖНО!!!Ти ли си Хейли?-попита учуден Алехандро.
 -Аз съм Алехандро.През тази една година много се промених,но съжалявам,че ти простих.-отвърна разгневена Алексис.
-Ама ти си му простила?-попита учудена Ани.
-Да,простих му,но вече съжалявам,но съм му и благодарна.Ако не бе ти Алехандро,нямаше

 да отида в Европа.-каза иронично Алексис.
Алекс се приближи до нея и и` каза:
-Погледни ме в очите Алексис.По очите ще позная дали си ти Хейли.Хейли имаше мили зелени очи.
И действително Алексис го погледна в очите и  той видя нещо ужасяващо.Топлите зелени очи ги нямаше.Те бяха точно толкова зелени,както и преди,но дръзки,сурови и непринудени.Но видя че дълбоко,все още има спомен за тези мили зелени очи и каза:

-Наистина си ти Хейли!Не мога да повярвам,че си ти!Толкова си променана...Избери си стая!.

-Ани би ли ме придружила.Утре ще ходя на работа,а съм много уморена от пътя.Довиждане Алекс.-каза Лекс и се качи горе.
Алекс бе като поразен.Жената за която бе съжалявал,че е изпуснал с завърна с гръм и трясък в живота му. На сутринта Алексис стана рано,облече се със синя рокля и слезе във всекидневната.Алехандро бе също долу.

-Добро утро Алехандро.-поздрави го Алексис.
-Добро утро,Алексис-отвърна и` той-Рано си станала.
-Да отивам на работа-отвърна тя.

-Променила си се.Харктер,физически,не мога да те позная.-каза Алекс.
-Да,ти ме направи такава,за което съм ти благодарона.-отвърна разгневено Лекс.
-Знам,че притежаваш най-голямата верига хотели в света.Аз също се занимавам с хотели. Означава,че сме съперници.-каза Алекс и се усмихна.
-По-добре се откажи,защото ще ге съсипя.Не забрявай,че аз съм стоманената принцеса.-Алексис каза това и тръгна към вратата,когато Алекс я настигна,хвана я за ръката и я обърна към себе си.Лицата им се оказаха на милиметри.
-Пусни ме...
-Аз няма да се предам.Или компаниите ще пропаднат заедно,или аз щете съсипя.Ако те съсипя ще станеш моя съпруга.-каза Алекс.
-Това никога няма да стане.-изсъска Алексис като опита да се отскубне.
Алехандро я притисна към стената,така че да не може да се отскубне и прошепна в ухото и`:
-Някой ден ще бъдеш моя.Тогава ще ти хареса. Алексис го срита и успя да се изплъзне и му се развика:

-Ако още веднъж ме докоснеш ще те оставя без оная ти работа!Ясно Мендес?!!-след това излезе и трясна вратата.
-Алехандро,какво се е случило?Защо Хейли викаше?-попита сънено Ана,като слизаше по стълбите.
-Бе ядосана...Е аз ще тръгвам сестричке.-Алекс целуна сестра си по бузата и излезе.
В холдинга Лекси мислеше за думите на Алехандро.
„-Някой ден ще бъдеш моя.”.Странно,защо Алехандро искаше тя да бъде негова.Докато бе потънала в мисли някой влезе в кабинета.

-Госпожо,господин Дел Ока е тук.
-Да,кажи му да заповяда Софи.-нареди Алексис.
-Господин Дел Ока,радвам се да ви видя.
-Аз също се радвам да ви видя отново принцесо.-мъжът и`целуна ръка.

-Моля ви,не ме наричайте принцеса,ако не бе Ник сега  щях да съм никоя.-отвърна тъжно Лекс.
-Не,Вие с пълното си право носите този прякор.Вие изградихте империя от една малка компания.-каза господинът.
-Е,добре.Да започваме.-отвърна делово Алексис.

Разговорът отне целият преди обед на Лекс.Сделката бе успешна.Алексис бе уморена за това каза на секретарката си:
-Софи,излизам.Който дойде нека ме почака.
-Добре госпожо.-отвърна секретарката.

Жената излезе от холдинга,а там я чакаше някой.
-Е,Хейли,свърши ли срещата?-попита лукаво Алекс
-Не е твоя работа Алехандро.-изсъска Лекс.
-Хайде Хейли,ела да те заведа да хапнеш.
-Не и сама мога да отида.-каза ядосано тя.
-Твой си избор.-отвърна спокойно Алехандро.
След като се замисли Алексис му предложи.
-Алехандро,хайде да вечеряме заедно довечера.
-Мммммм...Добре.Към 19:00 става ли?-попита Алекс.
-Да, перфектно.-отвърна момичето.
Прибра се в дома на Ани,качи се в стаята си и се отправи към гардероба.Поколеби се за няколко рокли: ,,и.
Накрая Алексис избра последната като я съчета с чифт черни обувки: и комплект бижута.
Прическата и бе готова и тя чакаше Алекс да слезе.Към 18:59 Алехандро слезе и като видя Алексис онемя.

-Изглеждаш...Невероятно!!!
-Благодаря ти Алехандро,ти също си много красив.-отвърна му тя и се усмихна.
Те двамата тръгнаха и спряха пред частното летище.
-Къде ще ходим?
-Изненада.-каза и се усмихна заплашително Лекс.
Качиха се в самолета и потеглиха.След 2 часа кацнаха.
-Къде се намираме?-попита учуден Алехандро.
-Ню Йорк...Моят роден град.-каза тъжно Лекс.
-Не знаех,че си от Ню Йорк.
Алексис не каза нищо,а се качи в лимузината,която я очакваше пред летището.Алекс я последва и се качи с нея.Тогава момичето каза на испански да ги заведат до някакъв ресторант.Когато пристигнаха влязоха в ресторанта и седнаха.Едва тогава Алехандро я попита:
-Ще ми разкажеш ли нещо за себе си?
-Ами какво да кажа...Родена съм в Ню Йорк.После нашите се преместват в Чикаго.Родителите ми починаха при катастрофа.После се срещнах с теб и сестра ти.После срещнах Ник и се омъжих за него,наследих компанията и...Това е-каза тихо Алексис.
-Съжалявам...Не знаех,че родителите ти са починали,когато си била толкова малка-каза момчето и сведе глава.
-Няма значение Алекс.Това бе преди много време.От тогава се промених.Това е от миналото ми.Сега съм смела и никога не бих се предала отново да ме тъпчат.
-Съжалявам за училище...Тогава ти бе много по-различна и аз...Виж,в училище поддържах имидж и не можех да си позволя да говоря с теб.За това трябваше да търпиш обидите ми...-след тези думи Алехандро отново сведе глава.
-За това ли ме спъна?!Или за това ли посегна да ме удариш още първия ден в училище?!Това бе преди година Алехандро,вече е минало.В момента сме на вечеря и не искам да говорим за миналото.Трябва да живеем в настоящето.
-Искам отново да ти се извиня-настя отново Алехндро.
-Казах,че няма проблем Алекс,вече съм ти простила.Казах ти,да не живеем в миналото,а в настоящето.-каза усмихната Алексис.
В този момент се случи нещо което,Алексис никога не бе очаквала да стане.Алехандро хвана ръката и` и каза:

-Благодаря ти,че си ми простила.В деня в който замина,съжалявах много,че те пуснах,но вече бе късно.Съжалявах няколко седмици,но после го преживях.Ана-Мария ми помогна да преживея загубатата ти...После почина баща ми.Отново бях съсипан.И отново Ана-Мария ми помогна да  го преживея.После взех управлението на компанията в мои ръце и ти се върна с гръм и трясък в живота ми...-отвърна той докато гледаше Алексис в очите.
-Защо съжали,че си ме изгубил?-попита учудена момичето
-Защото,осъзнах колко си ценна за мен Алексис...Колко много съм сгрешил за теб...Колко много си ме променила с един твой поглед.
-Погледът в кухнтята!!!НЕ..,НЕ...НЕ е възможно!!!КАК....Та аз те погледнах само веднъж..
-Възможно е Хейли...Стига да повярваш.