Ново начало
Ух,вече мразя ваканцията.О,здрасти,вие не ме познавате,нека първо ви се представя.Името ми е Александра Реас на 18.Тази година завърших или по-точно преди няколко месеца и съм приета в Калифорнийския унивеситет в Л.А!Леле Л.А!!Да,да,това бе мечтата ми,да уча там.Така де,нищо не ме терзаеше,че ще замина,никаки чувства на носталгия,никакви чувства ва тъга!Чувствах се направо супер!През този месец и половина откакто съм записана не съм спряла да се чудя какво ще е в колеж.До миналата вечер.Стоях на тересата ми и слушах песента на Деми Ловато „Не е прекалено късно” от Рок Лагер 2 и си мислех за всичко,което оставях в Тулса.Приятелката ми,семейството ми,стаята ми и още много други неща.Незнайно защо заплаках.Пеех заедно с Деми и сълзите ми се стичаха тихи и безмълвни.Дали не направих грешка?Дали не трябваше да остана в Тулса,да си намеря работа и да продължа напред?Нощта бе гореща и задушлива,нормално бе края на Юли и жегата бе непоносима.Сълзите ми неспираха да текат.Осъзнах,че съм била на кръстопът и сигурно съм поела по грешния път.Хвълях се в дълбоки води.В Тулса бях всеизвестна със знанията си и с успехите ми.Всички ме познаваха.Дори тези,които и аз не познавах!Тулса бе родния ми град и чак сега осъзнах,че го обичам много.Бях захвърлила всичко,което бях градила през тези години,бях го унищожила с един замах.Загърбавх миналото си,всичко което бях преживяла.Всички сълзи с класа ми,целия смях и викове на госпожите.Бях разрушила всичко!Терзаех се дълбоко и не спирах да плача.Бях се хвърлила в ръцете на лъва.Отивах там където можеше да се срещне всичко.Хвърлях се в ръцете на лукса,парите и опасността.
Песента свърши,аз станох и си легнах.Думите,които бях казала бяха верни,дори да не ми се искаше да са такива.Бях разрушила всичко в Тулса,бях загърбила миналото и се бях хвърлила в ръцете на лъва.
Хората казват,че утрото е по-мъдро от сутринта и наистина се оказа такова!Като изключим,че майка ми бе започнала да чисти у дома и ме изтормозиха цял ден нагоре-надолу!Направо чист ужас!Отиди до магазина,отиди до мазата!Охххх,искам да отида в Л.А!Там поне ще си уча и никой няма да ме закача!
Така де,майка ми не се спря цял ден,а баща ми замина за Тенеси при баба ни за няколко дни,за да им помага с фермата.И ето ме мен,откачената им 18 годишна дъщеря си стои в стаята и пише поредната песен,която ще остане не композирана,поради простата причина,че изобщо ама ИЗОБЩО не съм на „ти” с музиката!Стискам огромни палци да се открие някой който да композира песните ми.И май така и ще си стискам палци.Скуката ме бе обзела напълно!Не напротив-имах доста работа.Освен,че трябваше да довърша тази песен,която пишех в момента,трябваше да направя и превода на старата песен и на тази песен.Ами да,правя преводи на различни езици,за да не умра от скука,Ето за това казах в началото,че намразих лятната ваканция!!!В YouTube нямаше никой на линия,нормално бе събота и всички бяха изчезнали към морето,а аз си стоях като последната загубенячка у дома и пишех!В Facebook и Twiter бе същото.Нямаше никой с който да си ударя някой разговор.Пълна скука за съботен ден.Уф,след малко ще нося вода на майка ми да мием терасата.Пощуря с това чистене.Ето отново слушам песента на Деми и съм на път да се разплача!Защо трябваше да бъда толкова глупава и да зарежа всичко?!Не,защо трябваше да разруша всчико?!Сякаш откакто ме приеха се очуждих от всички-от приятелката ми,от семейстовото ми,от роднините ми.Единствено в интернет намирам търсеното спокойствие и в писането на песни.Съучениците ми твърдяха,че не съм наред и че,трябвало да правя всичко нормално като другите тийнейджъри.Пазаруване,ходене по партита и др.Но аз не бях обикновено момиче.Обичах да пиша песни,да се ровя в двигателите на колите и моторите и да чета фантастика и научни статий!Знам каво ще си помислите „Александра е пълна откачалка!Напрво умопобъркана!”Е да,може би сте прави!Но не съм и умопобъркана!Тогава май трябва да съм в лудницата.Братовчед ми от Л.А. твърдеше,че ще ми хареса града.Каза,че съм щяла да си намеря много приятели и съм щяла да кисна по търговските центрове,ама нямаше да е така.Категорично!Уроците ми щяха да са ми предостатъчно!Така де и свако ми вика,че съм щяла да си намеря гадже.МОЛЯ?!НЕВЪЗМОЖНО!!Любовта е на светлинни години от мен!Не категорично нямам намерение да се влюбвам,камо ли пък да хлътвам по някого!Оу, да,забравих да ви кажа,че съм приета в английската паралелка с литература!Толкова много си мечтаех да съм там.Ау да,щях да забравя да ви спомена,че едва ли не не подскочи до небето от радост когато разбрах,че съм приета.Едва не искарах ангелите на майка ми с моите писъци.Искам само да знаетече това което ще чуете от тук нататък е моят живот в Л.А!Моят рай и моят ад!Там се сблъсках с лукса,парите,изтънченоста и един човек,който не трябваше да допускам в живота си.Той преобърна живота ми като торнадо,преобърна го на 360 градуса,промени ме коренно и ме превърна в това което съм сега.От части съжалявам,че го срещнах,първоначално го мразех и обичах да го дразня!Ненавиждах го!Бе толкова различен от мен,нямаше начин да се вмести в моя живот!Докато не разбарх истината за него.Тази жестока истина преобърна живота ми.Накара ме да направя най-голямата глупост в живота си и да загърбя миналото ми,да го забравя!Той ми показа какво е истинскя живот,в малките улички и в луксозните квартали.Какво е да живееш нощем,хората да те гледа с обожание.Какво е да си някой в големия град.Той ме пое и омразата ми се изпари.Той се превърна в мой учител и мой господар.Той ме превърна в принцесата на Л.А!Без да осъзнавам се сбилижих с него,а не трябваше.Бях с него и в болка,и в тъга,и в щастие.Превърнах се в любимата му приятелка,макар че,бе на моите години,бе видял много повече от мен!Беше изстрадал много повече от всички,които познавах!През деня беше един,а през ноща друг!Това ме побъркваше.Той си позоляваше да тормози всичко и всички,изкарваше си гнева на тях,но така и веднъж не посегна на мен.Сякаш бях различна.Никога не ми посегна,дори не ме и обиди,а в колежа не спираше да ми вика.Побъркавх се!Всяка вечер когато се видехме започвахме със скандал,който винаги започвах аз!А той винаги ме успокояваше.Името на този човек бе Даниел Мендес,или така поне го познавах през деня.Истинското му име ще запазя в тайна и когато дойде времето ще разбере истнското му име.Ако знаех какво ще ми се случи в Ел Ей,нямаше да отида там!Това,което ми се случи и това,което видяха очите ми,не го пожелавам на никой!Сигурно се питате,защо нарекох Ел Ей и рай...С течение на времето ще видите.Време е да чуете моята история.
