Съревнование и любов

 І-ва глава

Хейли бе едно съвсем обикновено момиче.Тя не бе богата,нито много слаба и красива,но имаше блестящ ум.НО умът не се гледаше в тези времена.Гледаше се  коя е слаба, красива и богата.Тези неща липсваха на Хейли, но да преминем по същество.

Това бе първият ден на Хейли в новото и` училище в Л.А. Още с влизането всички впериха очи в нея. Хейли продължи да върви по коридора, когато се блъсна в някой и падна:

-Извинявай,аз съм виновна-каза притеснено Хейл.
-Точно така,ти си виновна,тъпачка.Друг път гледай къде вървиш.-каза грубо момчето с което се сблъска.
-Казах,че съжалявам-докато казваше това,Хейли стана и си събра учебниците.

-И се осмеляваш още да ми говориш?!-момчето вече бе станало и посегна да я удря,когато някой му хвана ръката:

-Не се осмелявай да я удариш Алекс!Тя вече ти се извини-момичето,което му бе хванало ръката му се развика.

-Не ми се меси Ани!Тя си го заслужава.

-Остави я Алекс.Тя е нова и не знае правилата-момичето му пусна ръката.

Хейли бе поразена.Момчето не каза нищо и си тръгна.Момичето се обърна към Хейли:

-Приятно ми е, аз съм Ана-Мария,но ми викай Ани.

-Приятно ми е Ани, аз съм Хейли.-каза Хейли като се опита да звучи мило.
-А момчето с което се сблъска е Алехандро,но му викай Алекс.Той е мой брат-смотолеви Ани.

-Брат?!-попита учудено Хейли
-Да,но не се тревожи.Повече няма да ти посегне след като си моя приятелка-каза Ани усмихната.
-Ама ние приятелки ли сме?-попита Хейли учудено.

-Ама разбире се глупаче-каза Ани и прегърна Хейли.
Хейли се зарадва.За първи път имаше истинска приятелка, но приятелството им нямаше да трае дълго,защото съдбата бе решила да си поиграе с тях.Но да се върнем в училището.Първият час на Хейли бе Алгебра, тя се отправи към кабинета.Когато пристигна имаше само едно момиче и Хейли попита:

-Може ли да седна,знам че има и други свободни места,но...

-Разбира се,седни-каза момичето
-Приятно ми е,аз съм Хейли.

-А аз съм Катерина, но ми викай Кат.
След около 5-10 минути дойде една група от 2 красиви момичета и две момчета,а едното от момчетата бе това с което Хейл се бе сблъскала по- рано.
-Ей, вижте това е новата-извика едното момче.
-Ох,поредната зубрачка и грозница-извика едното момиче.
В този момент госпожата влезе и часът започана.

Хейли бе взимала тези уроци в предишното си училище за това реши 19 от 20-те дадени задачи.

След часа едното момиче от групата се приближи до нея и каза:
-Значи си добра по Алгебра?Тогава ще ми дадеш да препиша домашното.-и си тръгна.
Кат се приближи до нея и каза:

-Това е Анджелина.Кучка е,както и сама забелязваш.Винаги преписва по всичко,така че ще се наложи да и` дадеш,иначе ще те съсипе.
-Ако иска да ме съсива няма с какво.Ще каже,че съм дебела,грозна,зубрачка.Какво друго може да измисли?-каза разгевено Хейли.
 През голямото в закусвалнята на масата на Хейли,Ани и Кат се водеше оживен разговор:
-Е Хейли, разкажи ни нещо за себе си-каза Ани.
-Ами какво да кажа...Родена съм в Ню Йорк.После нашите се преместват в Чикаго.Родителите ми починаха при катастрофа и аз едвам успях да спечеля пари,за да се запиша тук.Стипендията ми помогна.Сега си търся работа,за да мога да се издържам-каза тъжно Хейл.

-Хей,защо не дойдеш в компанията на баща ми.Той има нужда от секретарка.Ще отидем и ще ти купим нови дрехи за училище и за работа-каза забързано Катрин.

-Ама аз не мога да приема!-възрази Хейл.

-Никакво но!Ще ти купим дрехи и още утре ще започнеш работа.-нареди Ани.
Хейли не възрази.След училище отидоха до мола.Купиха много,много дрехи и отдиха в общежитието в което се бе настанила Хейли.

               Изминаха 2 месеца от както Хейли бе в новото училище и търпеше обидите и подигравките на съучениците си.
Един ден преди поредната подигравка Хейл каза на Ани и Кат:

-Ако още веднъж някой ме охули,обиди и ли ми се подиграе се заклевам,че ще го залея с нещо, ще си събера багажа и ще си тръгна.
-Хейл мърмориш това от 1 месец-каза Ани.
Влязоха в закусвалнята и си взеха таблите с храна.Някой спъна Хейл,тя хвърли таблата с храна във въдуха,падна и таблата падна върху нея.

-Внимавай къде вървиш загубенячке-присмя и` се Алекс.

Всички в стола се смееха на Хейл.Тогава нещо и` кипна.Хейли стана,изправи се пред Алекс,взе шейка който стоеше на масата и го изля отгоре му след това каза:

-Това бе последнат ти подигравка Алехандро Мендес.
Хейли излезе от столовата и се отправи към общежитието в което живееше.Стегна си багажа,когато Ани и Катрин влязоха в стаята.
-Хейл къде отиваш?-попита Ани.

-Заминавам-отвърна Хейл през сълзи.
-Къде заминаваш?-попита разтревожена Катрин

-За Ню Йорк-каза Хейл,докато триеше сълзите си.
-Хейл,изчакай два дни докато оправиш нещата във фирмата и ще те пуснем-каза Кат.

-Добре Кат,но не искам повече да ме спирате-отвърна тъжно Хейл.

-Сега, ще дойдеш да живееш у дома-настоя Ани.
-Но...-тръгна да възразява Хейл.
-Не възразявай.Идваш с мен.-настоя Ани.
Ани и Хейли отидоха до дома на Ани.Когато отидоха в дома на Ани се видяха с някой.
-Ани,най- сетне се прибра закъс...-но при тези думи Алекс се сепна.Видя,че Ани води и Хейл с нея:

-Какво търси тя тук?-попита разгневено Алекс
-Тя ще живее тук известно време Алекс-отвърна спокойно Ани.

-Ани не трябваше да идвам,не съм желана-каза смутено Хейл.

-Не, ще останеш тук!-каза разгневено Ани.
-Няма що,тази мърла ще живее тук!-каза ядосано Алекс и тръгна да се качва по стълбите.
Ани поведе Хейл към втория етаж на къщата и и` избра стая.На вечеря Хейл не слезе.Вечерта тя си облече нощницата и си легна.Не можа да заспи и слезе за чаша вода,но в кухнята срещна един човек.

-Какво търсиш тук Хейли?-попита Алекс.

-Слязох за чаша вода-каза сънено Хейли

-А ти какво търсиш тук Алехандро?

-Как какво търся тук?!Това е моят дом. -докато казваше това Алекс стана и се приближи към Хейли.
-Какво си мислиш,че правиш?Отдръпни се от мен Алекс-изведнъж Хейли започна да отстъпва назад.
-Без очилата,шапката и грозните дрехи си много красива Хейли-изведнъж Алехандро се прибилижи още по-близо до Хейли.
 -Хейли,Алекс какво търсите тук по това време?-попита сънено Ани.
-Нищо...Аз слязох за чаша вода и се качвам-каза Хейл,взе чашата и се качи.Ани се развика на Алекс:
-КАКВО СИ МИСЛИ,ЧЕ ВЪРШИШ?Няма да ти позволя да я нараниш като другите.Слава богу заминава след 2-3 дни и няма да я нараниш-след като се развика на Алекс,Ани се качи горе,а Алекс остана сам долу и  мислише макар и не на трезва глава.В главата му се въртяха красивите нежни зелени очи на Хейли.Не,това момиче щеше да бъде негово,каквото и да се случва щеше да я има.

Измина един ден и оставаше още един ден на Хейли в Лос Анджелес.В холдинга имаше много важно събиране и Хейли оправяше документи.Видя,че всички излизат и поговори с някой от колегите си.След като разбра,че всичко е било наред,Хейли се стресна от гласа на шефа си,който идваше от конферентната зала.
-ХЕЙЛИ???
-Идвам господине-Хейли стана и отиде при него.
Когато влезе забеляза,че има и друг човек в залата.
-Хейли запознай се с Никълъс Виляниеула,шев на компанията,в която те изпращам на работа.-каза въодушевен шефът и`.
-Приятно ми е господин Виляниуела.Но господине,аз не съм завършила училище...
-Не се тревожи Хейли,в Европа ще завършиш и ще се погрижим за всичко.-каза Ник.
-Ами...Добре.Кога заминаваме?-попита радостна Хейли.

-Още днес следобед.Прибери се,събери си багажа и ела в компанията.После ще заминем за Франция.-отвърна въодушевен Ник.
Хейли излезе радостна.Прибра се в къщата на Ани и се качи на втория етаж,за да си събере багажа,но там имаше и някой друг.
-Охо,Хейл какво търсиш тук?-попита Алехандро.

-Заминавам-отвърна радостно тя-и не ме наричай Хейл,така ме наричат само приятелките ми.
-Защо?Ние не сме ли приятели?-Алeхандро се прибилижи към нея и обгърна с ръце талията и`.
-НЕ!Приятелите не спъват приятелите си.-каза Хейли,дръпна ръцете му от талията и` и слезе надолу.
-Хейли наистина ли заминаваш?-попита Катрин докато влизаше.
-Напълно ли е сигурно?-попита Ани след като влезе след Катрин.
-Наистина.Заминавам за Европа.
-Стига!Сериозно ли?!-попита Катрин.
-Да,след време може и да се върна,но...Не знам.-отвърна хладно Хейли.
-Ани,Кат ще ме закарате ли до холдинга?С тези куфари няма да мога да стигна до утре-каза тя и се усмихна.
-Да хайде,ела Хейли.-отвърна Кат.
-Хейли?-извика след нея Алехандро.

-Кажи Алекс?-попита Хейли.
-Ще ми простиш ли?-попита той.
-Да,прощавам ти за всичко.-каза Хейли и се качи в колата.

След около 15 минути бяха в компанията.Хейли се сбогува с Ана-Мария и Катрин.Качи се в холдинга и почука на кабинета на шефа си.
-Влез.

-А Хейли ще тръгваме ли?-попита Ник.
-Да,но мислих да кажа на шефа си...
-Не се тревожи,аз съм се погрижил за всичко.-каза Ник и стана.
-Ами,да тръгваме.-каза радостно Хейли.
Те двамата тръгнаха от холдинга и отидоха на летището.От там взеха билети за Франция и излетяха. Слез 5-6 часа пристигнаха в Париж.Настаниха се в къщата на Ник.
На другия ден Хейли отиде до мола и си купи много,много дрехи,обувки и бижута.

Когато се прибра,Ник я чакаше,за да поговорят.

-Така,Хейли от утре започваш частни уроци,за да наваксаме.Ако се развиваш по-бързо то очакванато ще продължим на части уроци.След това ще поговоря с някой мои приятели и ще започнеш да ходиш на фитнес,да пазиш диети.За 1 година трябва да те променим и подготвим до неузнаваемост,за да можеш да поемеш холдинга.Но имам още едно условие.-нареди Ник.

-И какво е то?-попита радостно Хейли.
-Трябва да станеш моя съпруга.За да наследиш холдинга трябва да станеш моя съпруга.
-Защо точно съпруга?-попита сърдито Хейли.

-Защото,ако случайно се случи нещо с мен в завещанието ми ще пише твоето име като наследница на всичко.Не може,ако не си моя съпруга да те впиша в завещанието.-отвърна задъхано Ник.-И ще ти трябва ново име.
-Добре съгласна съм да стана твоя съпруга.За ново име...Ти ми измисли.-каза Хейли и се усмихна.
-Какво ще кажеш зааа...Алексис.
-Да,Алексис Виляниуела.-отвърна въодушевено Хейли.
-До един месец ще се оженим.Не се тревожи.-каза Ник и стана.
-Ник,защо избра мен?
-Защото ти бе най-красивата от всички Хейли.-отвърна усмихнат мъжът.

-Благодаря ти.-отвърна момичето и му се усмихна.
-За нищо Алексис-отвърна.
След 1 месец Алексис и Ник се ожениха.Започна обучението и`,за да наследи холдинга.Мина половин година и Алексис много се промени.От предишната Хейли не остана нищо.Ако някой от старото и` училище я видеше не би я познал.Сега тя се бе превърнала в една истинска бизнес дама.Бе свалила очилата.Бе махнала шапката.Коста и` се спускаше на меки къдрици по-раменете и`.Но я сполетя поредната злополука.Съпругът и` почина.Алексис тъжи много,но след седмица застана начело на холдинга.