VI глава

Алексис Виляниуела отвори бавно очи и погледа към белия таван.Извезнъж осъзна,че се намира в болнична стая.Погледна към прозореца и видя,че с гръб към нея стоеше Катерина.Лекси нямаше много сили за това продума слабо:
-Кат...
Щом чу тези думи Катерина се обърна.Алексис остана като замръзена от това,което видя.Очите на Катерина бяха червени,подпухнали.Явно бе плакала доста. Личеше се,че не спала от няколко дни.Лицето `и бе бледо.Тя се приближи до Алексис и `и каза нежно:
-Хейли,миличка ти се събуди.
-Кат...-след тези думи Лекс се закашля.-Какво се случи?..-попита съвсем слабо Лекси.
-Когато пристигнахме те открихме в бъзсъзнание.Алехандро беше мъртво пиян и двамата ви доведохме тук...Хейлс,Алехандро удари ли те?-попита разтревожено Катерина
-Да...-отново момичето се закашля.-Веднъж по лицето и ме срита в корема...-отново се закашля.-Защо???
-Лекарите откриха,че не е само едно сритване.Изглежда когато си била в безсъзнание те е ритал още няколко пъти.Заради каталепсията си изпаднала в безсъзнание.-обясни `и тъжно Кат.

-От колко време съм тук???-попита Хейли
-От 3 седмици.Лекарите се притесняваха,че си в каталептичен сън,заради ударите може и да не се се събудиш скоро,но ти се оказа силна.Ще отида да им кажа,че си будна.-каза `и Катерина и излезе.

Алексис не чувстваше нищо.Само дълбоката болка в сърцето си от това,което и бе причинил Алехандро.Тя си каза наум:
-Ще го съсипя.Ще си плати за това,което ми причини.Ще си плати скъпо.
докато си мислеше лекарите дойдоха.Прегледаха Лекси и казаха,че е много по добре,за това ще я престят в друга стая.4 дена след като я преместиха,приятелите `и я посетиха.
-Как си Лекси?-попита я Лиам.
-Ммм...Добре...Макар,че все още съм отпаднала...-отвърна усмихната.
-Може ли да поговорим насаме?-попита я Ана.
-Да.Моля ви излезте.-помоли ги Лекс.
Всички излязоха и Лекси я попита:
-За какво искаш да говорим Ани?

-Първо искам да ти кажа,че съжалявам.Аз съм виновна за това,което се случи...-започна да обяснява Ана-Мария.
-Не си виновна ти.Естествено,че трябваше да ми се обадиш.Аз съм ти приятелка.Алехандро е виновен за всичко.А между другото как е той?-прекъсна я Алексис и я попита.
-Съсипан е.Постоя една седмица в болницата.След като разбра какво ти е причинил пожела да те види,но ти все още бе в реанимацията и Кат ти бе придружител,и не го пуснаха.След като го изписаха той се затвори.Не иска да говори с никого.Живее ден за ден.Управлява компанията,но не е така спокоен както бе преди.Постоянно пита за теб и когато му кажем,че не си се събудила отново се натъжава.Мислех да му се обадя да му кажа,че си будна,но първо реших да те попитам-разказа `и тъжно Ана-Мария.
-Не му казвай,че съм будна.Нека си мисли,че още спя.25 е след 1 седмица.Тогава ще се появя.Нека да съжалява още малко за това,което ми причини.-каза ядосано Лекси като се опита да стане.
-Хейли какви ги вършиш.Успокой се.Недей да ставаш.-нареди `и Ана.

-Добре,но извикай лекаря да го питам нещо.-помоли я Алексис.

Ана-Мария извика лекаря.Лекси го попита как е и той и каза,че се възтановява много бързо и на 23 ще я изпишат.Алексис се съгласи и затвори очи.
Мина едната седмица и дойде дългоочаквания 25.Алексис бе движила нещата дори и от болницата,за да може всичко да бъде перфектно изпипано до последната подробност.От 2 дни бе изписана и тази вечер бе много синволична за нея защото Алехндро щеше да види,че тя е будна и в отлично здраве.

След като излезе от банята видя,че часа е 17:30,а приемът бе в 20:00.Фризьорката,маникюристката и гримьорката пристигнаха заедно и започнаха да се грижта за Алексис.

За 2 часа,момичето бе готово.Избра искряща червена рокля,с любимите `и червени обувки.Прическата и бе проста,но пасваше перфектно..Преди да тръгне се обади на Ана.
-Ани,нали Алехандро ще дойде?-попита Лекс развълнувано.
-Да,не се безпокой всичко ще бъде наред.-каза приятелката `и и затвори.
Черната лимузина взе Хейли от дома `и.Момичето нареди да я спрат пред задния вход,за да не я види никой.Естествено папараците я причакваха и там,но тя нямаше нищо против.Нареди на шофьора да спре и тя слезе.Щом слезе всички фотоапарати защракаха.Бе обсипана от милиони въпроси и най-важният,който и зададоха е:
-Ще останете ли да живеете в Л.А.?

Алексис не се поколеба,а каза:
-Да вече ще живея тук.-и влезе през задния вход.
Още щом влезе взеха палтото `и  и казаха:
-Госпожо Виляниуела,точно на време.Откриване започва след минута.
Алексис се спря пред едно огледало и се погледна.Беше перфектна,както винаги.Естествено,нали бе Виляниуела.Докато се оглеждаше в огледалото чу глас.
-Скъпи гости, дами и господа.Добре дошли на откриването на новия хотел на компания „Шест звезди”...
Алексис тръгна към стълбите по които трябваше да слезе и изчака да съобщят името `и.
-А сега ще ви представя жената,която създаде този хотел.Моля за вашите аподисменти за Алексис Виляниуела.
Докато слизаше всички погледи бяха впити в Лекси.Особено този на Алехандро.Той я гледаше как слизаше по стълбите усмихната.Сърцето му заби невероятно силно.Алексис бе поразително красива и той още повече се влюбваше в нея.Тя застана пред микрофона и каза:
-Благодаря на всички,който сте тук тази вечер.Както знаете това е първият хотел,който откривам след смъртта на съруга ми.Това е много важна крачка за мен,защото в този хотел съм вложила всичикят си труд.Обещавам ви,че тук ще си прекарвате прекрасно.Благодаря,че присъствате.А сега ви каня на един коктейл по случай откриването.-покани ги нежно тя и се отправи към балната зала на хотела.

Всички тръгнаха след нея и влязоха в балната зала.Така коктейлът започна.Естествено имаше двойки,който не спираха да танцуват и такива,който не спираха да говорят.Лекс отиде на най-отдалечената маса,защото искаше да е сама,но след малко дойдоха и приятелите `и.
-Хейлии,беше невероятна реч.Браво.И хотелът е прекрасен.

-Благодаря ти Кат.Благодаря на всички ви,че сте до мен.-каза им Лекси и се усмихна.
-Няма защо да ни благодариш.-каза `и Логан и се усмихна.

-Другата седмица правя маскен бал у дома.Надявам се,че ще дойдете.-каза им Лекси с усмивка на лице.

-Там сме.-казаха и четиримата в един глас и се засмяха.Алексис се засмя с тях.

Смехът добре и се отразяваше.Поне не усещаше болката в сърцето си докато не намери погледа на Алехандро.Погледите им се срещнаха и болката в сърцата и на двамата се върна.Болка,която се получаваше само от една дума.Любов.Любов,която не смееха да си признаят,но съвсем скоро щеше да им се наложи.Докато Алексис бе умислена,усети че някой я покани на танц и не отказа.Двамата затанцуваха.Едва тогава когато момчето и проговори,тя се върна на земята.
-Прощаваш ли ми Хейли?-попита я несигурно Алехандро.

-Алехандро?-след това тя го погледна прегърна го и му прошепна в ухото:
-Не...Този път няма да бъда толкова глупава да ти простя...Ще те съсипя...Ще си платиш скъпо за това,което ми причини...Сещаш ли се какво ми каза когато ме преби?Със сигурност не.Е аз ще ти припомня.Каза ми,че ще си платя скъпоАз си платих прескъпо.Е и аз ти казвам отново.Ще си платиш скъпо за всичко,което ми причини.-след това се измъкна от пргегръдката и си тръгна.
Алексис не изчака лимузината,а си взе едно такси и каза адреса.

Таксито спря пред имението.Виляниуела слезе,плати на шофьора и се прбра.Качи се в кабинета си,взе телефона и набра някакъв номер.
-Добър вечер,къщата на Питър Пиърс?-попита делово момичето.
-Да, с кого да ви свържа?-попита иконома.
-С господин Пиърс.-нареди Алексис.
След 2-3 минути се чу мъжки глас.

-С кого говоря?
-Пит.Алексис Виляниуела се обажда.-отвърна приятелски Лекс.
-Алексис от кога не сме се чували?!С какво мога да ти бъда полезен?-попита я любезно Пит.
-Другата седмица ще давам маскен бал по повод откриването на моя пръв хотел.Би ли ми подготвил някаква рокля?-попита делово момичето.
-За теб винаги.Каква рокля искаш?Нещно пищно или семпло???-попита Питър.
-Нека бъде по твой избор.За мен няма значение.Нека и цветът бъде по твой избор. Сигурен ли си,че до една седмица ще е готова?-попита разтревожена Алексис.
-Няма проблем.Вече имам идея и материали.Ще започна още тази вечер,не се безпокой.Щом ще си домакитя трябва да бъдеш неутразима.-каза и Пит и се засмя.
-Да прав си.Значи до няколко дни да очаквам да ми се обадиш?-попита го Лекс.

-Да.Добре,че ми се обади.Нямам никаква работа.-отвърна той лукаво.

-Аз винаги съм насреща.Ти все още ли си Л.А.?-попита спокойно Лекс.
-Да.Радвам се,че се чухме.Приятна вечер Лекс.-отвърна `и приятелски Питър.

-И аз.Приятна вечер.До скоро.-отвърна му Алексис и затвори телефона.Вече бе започнала с организацията на бала.Първата стъпка бе приключена.Погледна към часовника.Бе 21:15.Да,все още бе прекалено рано,за това слезе до кухнята да си вземе нещо за хапване и да се качи при рояла.За щастие нямаше никой от прислугата и тя си взе едно пакетче чай и чаша гореща вода и се качи при рояла.

Да,определно имаше нужда за посвири малко,за да се отърси от болката и засвири любимата `и песен.Изведнъж спря.Това беше песента,която бяха пяли двамата с Алехандро преди месец.Спомни си радостта,която бе изпитала.Спомни си очите му,които я гледаха.Неусетно една сълза се търкулна по бузата `и.Последвана от друга и после от още една.Неусетно Лекси заплака.Сълзите `и се стичаха тихи,безмълвни.В тези сълзи се криеше болката на Алексис.Болката от това,което и бе причинил Алехандро.Мразеше се за това,което се случваше с нея.Мразеше чувствата,които изпитваше към него.Момичето стана и седна на пода до прозореца и продължи да плаче безмълвно.Очите `и бяха впити в градината.Все още бе с роклята,за това стана отиде до спалнята си,облече нещо удобно и излез в градината,за да помисли за нещата.