ІV глава

-И какво е то Хейли?-попита я Алехандро след като седна.
-Не знам как да ти кажа...-започна да увърта Хейли.
-Хейлс,кажи ми.Каквото и да е ще бъда до теб.

-Ами...Алекс...Искам да си осиновя дете.-отвърна несигурна Хейли.
-Хейлс,сигурна ли си?Това е голяма отговорност,а ти си болна...-започна да `и обяснява Алехандро.

-Алекс,ще се справя.Това,че имам каталепсия не означава нищо.Искам да има някой,който да наследи компанията ми.-отвърна разтревожено Хейли.

-Добре...Ще видя какво мога да направя по въпроса.-каза `и отвеяно Алекс и стана.
-Алекс...Остани...Моля те...-каза Алексис и стана.
-Хейлс...Наистина ли искаш да остана?-попита я Алекс с надежда.
-Да...Ела да ти покажа къщата.-отвърна му Алексис и тя го поведе из къщата.Алехандро бе удивен от тази къща.За него тя бе истински палат.Алексис го заведе пред една стая.

-Е,Алехандро,това е моята втора любима стая след библиотеката.Доколкото си спомням,в училище се занимаваше с музика.-каза Алексис усмихната.
-Да...Но това бе отдавна.-отвърна`и той тъжно.

-Затвори очи-каза му момичето и се усмихна лукаво.

-Хейлс,моля те...

-Алекс...-повиши тон Алексис.

Момчето затвори очи и Алексис го въведи в стаята.Отначало не усещаше нищо,но после усети меката светлина,която го обгърна.

-Хайде Алекс,отвори очи.-нареди му Лекси развълнивано.
Алехандро отвъри очи и не каза нищо.Стаята бе огромна.Имаше огромни прозорци,които гледаха към градината.Имаше и роял,който Алеханро гледаше развълнувано.

-Е,Алекс,мисля,че поставих пред изпитание.-каза Хейли и с усмихна.

- Хейли,невероятно е.-каза Алехандро и се приближи до рояла.
-Хайде,изсвири ми нещо-нареди му момичето.
-Алехандро...Моля те...-каза му Лекс и направи муцунка.
Алекс не можа да устои и седна.Пръстите му докоснаха клавишите и той усети тръпката,която премина през тялото му.Не бе свирил откакто баща му почина.Той започна да свири нещо,но неусетно Лекси му подаде някакъв лист.
-Ето,изсвири това.Знам,че не е много,но само това можах да измисля.-каза Алексис и се засмя.
-Ти ли си го писала?-попита я с учудване Алехандро.
-Да.-отвърна момичето и се изчерви.

Алехандро взе листа и започна да свири,а Лекси отиде до един рафт и взе друг лист.
-Алекс,започни отначало.-нареди му тя.
Алекс започна да свири отново и тогава чу гласа на Лекс да се носи.Той бе мек,топъл и сладостен като шоколад.Момичето седна до него и му подаде листа и Алекс започна да пее с нея.
Didn't know what to get you
Ordinary just wouldn't do
But I just found that perfect gift for you
I hear church bells ringing
Carollers are singing
Harmony with me now
You are looking so lovely
Even if the lights go out
We've got mistletoe
And firelight
On this cold December night
The snow outside
Will set the mood
As I sing my song ...
We've got mistletoe (mistletoe)
And firelight (and firelight)
On this cold December night
The snow outside
Will set the mood
As I sing my song for you...
Sing my song!
Sing my song for youuuu.

След песента Алехнадро `и каза:
-Хейли,песента е невероятна.Кога я написа?
-След като заминах.Това бе единствената утеха и спомен за тук.В Европа си нямах никого.Вярно бях омъжена за Ник,но всичко тук ми липсваше.Макар че,това място ми напоня само за болката,която преживях.-след тези думи Лекс стана и излезе.

-Хейли,чакай...-извика след нея Алекс.Той я настигна чак долу в антрето.
-Алекс,избра ли си стая?-попита го момиче.
-А...ДА!!!Тази до твоята...Ако може...

-Хайде ,ела-нареди му Хейли.

Двамата се отправиха към втория етаж.
Спряха пред стаята и момичето отвори вратата и светна лампите.Пред очите на Алехандро се откри невероятно красива стая.
-Ъ...Хейли не е ли малко...
-Знам кичозна е за теб,но ти си избра тази стая.-пресъкна го момичето.
-Не,исках да кажа прекалена за човек като мен-отвърна несигурно момчето.

-Ти си я избра.Оставям те да си починеш-каза му Лекс и излезе.

Алехандро си легна,но така и не заспа до сутринта.През това време Алексис бе будна и разглеждаше документите за откриването на новия хотел.На сутринта Алекс почуна на вратата`и,но никой не отвори.Той отново почука,но никой не отговори отвътре.Момчето отвори вратата и видя Лекси да спи на бюрото.Алекс се приближи до нея и каза:
-Хейли,събуди се.Хейлс,стани спиш на бюрото.

Но Хейли не помръдваше.Алеханро отново и каза,но тя не помръдна.Тогава той я вдигна на ръце и я постави на леглото след това се обади на сестра си.
-Ани,ела в дома на Хейли,бързо.-нареди `и той.
-Алекс,какво е станало?Защо си в дома на Хейли?-попита сериозно сестра му.
-Няма значение.Вземи Катерина със себе си и елате бързо.-нареди `и Алехндро и затвори.Момчето отново се приближи до Хейли и каза:

-Дано не си в каталептичен сън Хейлс.Дано да си добре.

След няколко минути пристигаха Катерина и Ана-Мария.Нахлуха с гръм и трясък.
-Алехандро какво се е случило на Хейли?-попита Катерина,седна на леглото и хвана ръката на Хейли.
-Не знам.Снощи ме извика.Поговорих ме си малко и после си легнахме.На сутринта я открих в безсъзнание на бюрото.-отвърна той разтревожен.

-Ето и ги хапчетата,дайте и ги.-нареди им Ана,която бе взела хапчетата.

Те и дадоха хапчетата и зачакаха.Минаха 2-3 часа,но Лекси не се събуждаше.След 6 часа чакане най-накрай Алексис отвори очи и продума тихо:

-Алехандро ти още си тук?!
-Хейли ти си добре.Какво ти се случи?Защо бе в безсъзнание?-попита я момчето и `и помогна да стане.
-Нищо.Просто не бях спала цяла нощ и съм се унесла на бюрото.-отвърна му сънено Лекс.
-Не си бе взимала лекарставата?-преположи Ани.
-Да...Сигурно за това съм се унесла.
-Е Хейлс,радвам се,че си по-добре.-каза `и Кат-Трябва да си почиваш.
-Да,непременно.Май започнах отрано с работата.-каза Лекси и се разсмя-Ще останете ли за вечеря?

-Аз не бих отказал една обилна вечеря,защото не съм хапвал нищо цяб ден.-каза Алехандро и се потърка по стомаха.

Всички се размяха.Алексис отдавна не се бе смяла така.

-Ани,би ли ми подала телефона?
-Ето,Хейл-отвърна `и Ани с усмивка на лице.
-Alexandra, s'il vous plaît préparer quelque chose de spécial pour le dîner.-помоли на френски Лекс.
-Quelque chose de spécial? Certains spécialité que vous voulez?-попита прислужницата.
-Oui, Alexandra, que ce soit une spécialité.
-Е,приятели,тази вечер ще има специалитет.
след тези думи Алексис набра друг номер и попита:

-Las novelas-korporeyted? Yo soy la señora Vilyaniuela.Ot empresa Seis Estrellas. Sr. Caballero allí? Ne.Bihte usted antes de que lo encuentro? Da.Blagodarya.Priyaten días.-след този кратък разговор Лекс затвори.
-Нали нямаше да се преуморяваш?!Пак мислиш за работа,дори когато си на легло-скара `и се Катерина.
-Да,знам.Съжелявам.Момичета бих искал да останете да ми помогнете да се приготвя.Ще останете,нали?-попита ги с надежда Лекс.
-Ама,разбира се глупаче-засмя се Ани.

След като момичетата буквално изгониха Алехандро от стаята,започнаха да приготвят Алексис.Докато `и правеше прическата Ани я попита:

-Обичаш ли го?
-Кого да обичам?-попита Лекс,макар че,знаеше за кого говори.
-Как кого?!Алехандро!!!-отвърна `и раздразнена Ани.
-Ами...Не знам.Но много го харесвам.-отвърна Лекси и се изчерви.
-Аууууу...НАЙ-СЕТНЕ Я ОТКРИХ.ХЕЙЛИ МОЖЕ ЛИ ДА Я ОБЛЕКА???-попита я развълнуван Катерина.

-Разбира се,Кат.И без това никога не съм я обличала.-отвърна и Лекс меко и спокойно.
-Ти си златна.-извика Катерина,отиде до нея и я прегърна.
-А...Най-сетне си готова.Сега трябва да си избереш рокля Хейлс-отвърна радостана Ани.
-Чакай...Ей сега се връщам...-отвърна Лекси и влезе в огромния гардероб.
Слад2-3 минути излезе със синя рокля в ръка..
-Това е за теб Ани.Моят подарък-каза `и Лекс и я прегърна.
-Хейли как разбра,че не обичам дълги рокли?-попита с учудване Ани.
-Имаш страхотна фигура.Едва ли искаш за я криеш под дълги рокли.Катрин е същата като теб,но тя предпочита дългите сексапилни,предизвикателни рокли.Ти предпочиташ къси,но елегантни.Много е просто-отвърна и Лекс и се засмя.

-Проблемат е,че ти все още не си си избрала рокля.-след тези думи Ани и Катерина влязоха в гардероба.
След 2 минути двете момичета излязоха и носеха със себе си дълга искаряща лилава рокля..

-Момичета,не мога да я облека.-отвърна тъжно Алексис.
-И защо?!Хайде Хейли,ела да ти помогнем-нареди `и Ани като започна да `и помага.
След 10 минути и трите бяха готови,тогава Лекс им каза:

-Освен Алехандро съм поканила Логан и Лиам.Не ви попитах,но искама да се запозная с тях.-разказа им набързо Лекс.
-Аз лична нямам нищо против те двамата да са тук.Особено Лиам.-отвърна размечтано Катерина.
-Аз също няма нищо против.Ей,Кат,ти нали не харесваше Лиам,а???-попита я Ани като повдигаше вежди.

-Ама,аз не го и харесвам.-отвърна смутена Катерина.
-Да,да.Вече няма време да спорим.Трябва да слизаме.А и Кат наистина ще трябва да ни обясниш тази история с Лиам.Бъди сигурна.-скара им се Лекс и трите слязоха по стълбите.